Джонатан Ливингстън Чайката
Всеки проблем ти носи подарък. Ти търсиш проблемите заради техните подаръци.
„Джонатан Ливингстън Чайката” от Ричард Бах
Jonathan Livingston Seagull
Това е книга притча. Книга до която всеки достига. Това е книга за себеусъвършенстването. За първи път е публикувана през 1970 г. като „Джонатан Ливингстън Чайката – история“, а до края на 1972 година има повече от милион копия и достига първото място в класацията на „Ню Йорк Таймс” за бестселъри.
През 1973 г. по книгата е заснет филм с едноименно заглавие. Самият автор Ричард Бах твърди, че книгата е написана под впечатление на реалните полети на изключителния пилот Джон Ливингстън (John H. „Johnny“ Livingston) от 1920 до 1930 г.
Той бе открил, че именно скуката, страхът и гневът правят живота му толкова кратък, а откакто те бяха напуснали съзнанието му, той заживя дълъг и наистина чудесен живот.
Чайките, които пренебрегват съвършенството заради пътуването, не стигат кой знае къде и при това – бавно. А тези, които не обръщат толкова внимание на пътуването, в името на съвършенството, стигат навсякъде и то мигновено.
За да летиш бързо като мисълта докъдето и да било, трябва да започнеш със съзнанието, че вече си пристигнал.
За да полетиш, ти трябва не вяра, а да проумееш какво е летенето.
Ако приятелството ни зависи от такива неща като пространство и време, значи, когато един ден преодолеем пространството и времето, ние ще разрушим нашето братство, така ли? Но нали като преодолеем пространството, едничкото, което всъщност ни остава е Тук. А преодолеем ли времето, едничкото, което ни остава, е Сега. И не мислиш ли, че насред това Тук и Сега не бихме могли да се виждаме от време на време?
Цялото ви тяло не е нищо друго, освен самата мисъл, изразена във форма, която можете да видите. Разкъсате ли оковите на мисълта си, вие ще разкъсате и оковите на тялото си.
Ти имаш свободата да бъдеш това, което си, самият ти, тук и сега, и нищо не може да ти попречи.
Не вярвай на това, което ти казват очите! Те могат да показват само границите. Гледай с истинското си проникновение, откривай това, което всъщност дълбоко в себе си знаеш, и тогава ще съзреш начина на летене.
Желанието за полет е присъщо не само на птиците, но и на хората. Достатъчно е да се научиш да разперваш крилете на ума си и да отваряш вратите на сърцето си, за да пребродиш всички съществуващи и несъществуващи небета.
0 Коментара