На добър час, ученици!


Стихове за учението и първия учебен ден от български поети


„Първият училищен ден“ Елин Пелин

Лятото премина,
дойде есента,
утрото с усмивка
поздрави света.

Училищен звън
децата зове,
чуват се навън
вик и смехове.

В улиците бързат
весели деца
и радостно тупкат
малките сърца.

И скоро кат кошер
с работни пчелици
загъмжа школото,
пълно с ученици.

ЧАНТА ЗА УТРЕ Марко Ганчев


Браво чедо, няма
липсваща тетрадка:
всичко по програма —
в първата преградка!
Сместил си пергела,
сместил си и блока.
С право съм ти взела
чанта по-дълбока.
Леле, ще те смажат
нотите, чертежът.
Милото, багажът
колко му е тежък!
Олеле, и прашка
в другата преградка!
И стрела с опашка
и перо на патка!
А и летви-саби,
и тояги-шпаги
с тез ръчички слаби
как ще носиш, драги?
— Няма нищо, мамо,
толкоз недей страда —
тежка ми е само
първата преграда…


zvynec-1
УЧИЛИЩЕ Иван Вазов

Детенце хубаво,
пиленце любаво,
къде под мишница
с таз малка книжчица?

Отивам, бабичко,
макар и слабичко,
книга да се уча,
добро да сполуча.

zvynec-2

ПЪРВОКЛАСНИК Ангелина Жекова

Трети път отварям
чантата дълбока.
Сложих ли буквара,
молива и блока?

Тръгвам най-накрая,
мама ме целува.
Ах, да си призная –
страшно се вълнувам.

Вярвам, че със мене
всички сте съгласни.
Празник този ден е –
аз съм първокласник.

zvynec

В ПЪРВИ КЛАС Димитър Светлин

Запя свойта песен
звънчето за нас:
- Здравей, златна есен!
- Здравей, първи клас!

Че радост голяма,
че песен, че вик!
Сега съм на мама
любим ученик!

Така е чудесно
на чин да седиш
и букви, и песни
в час да редиш!

Добрият учител
със топли очи
ти милва косите:
- Учи се, учи!

Ех, утрини ясни,
училищни дни!
- Здравей, първокласник! –
звънчето звъни.

children-learning-pix

Аз броя до пет Калина Малина

Батко ми показа
своя първи клас.
— Буквичките — каза
тук научих аз.

Гледам – светла стая
с чинове безчет.
Колко са? Не зная.
Аз броя до пет.

uchenik-1-klas

Моята учителка Леда Милева

Когато за пръв път страхливо
аз в класната стая надникнах,
тъй ласкаво ти ме погали,
че в същия миг те обикнах.
Когато с несръчните пръсти
се мъчех да пиша с мастило,
ти, сведена кротко над мене,
ми вдъхваше вяра и сила.
С тебе разбрах, че щом учиш,
урокът е винаги лесен,
че винаги трябва да бъда
с другарите искрен и честен.
Научи ме ти да обичам
от ранните детски години
горите, полята — и всичко,
което наричам "родина".
Аз много неща ще забравя,
но теб ще забравя ли? — Няма.
В сърцето си твоето име
до името пазя на мама.

uchenichka-viki

Чудната врата Веселин Ханчев


Тука ще разкажа в стих
случка най-забавна:
как света за миг открих,
как света обиколих,
без дори да шавна.
Как? С ракета? На балон?
На хвърчило ново?
С кон? На кораб? На файтон?
През вратичка от картон
влязох — и готово!
Влязох и се озовах
в Африка гореща,
в джунглите опасни бях,
зърнах слон да крачи в тях,
с тигър имах среща.
После като водолаз
слязох в океана,
в прерията подир час
яздех със ловците аз,
жив мустанг да хвана.
А от там — в тайгата, сам,
на шейна с елени…
Подир миг — далеч от там,
покорявах връх голям
в Алпите студени.
Где не бях? В коя страна
по света не скитах?
С колко много племена
и страни ме запозна
таз врата открита?
Най-далечните места
мога в миг да стигам,
щом си имам към света
тази шарена врата,
тази чудна книга!