Александър Солженицин

Александр Солженицын

(11.12.1918 – 3.08.2008)

руски романист, драматург, историк и дисидент

Солженицин е роден на 11.12.1918 г. в Кисловодск, Русия. Завършва математика и физика. По време на Втората световна война се сражава на страната на Червената армия.

През февруари 1945 г. е арестуван, защото критикува Сталин в писмо до свой приятел. Попада в затвор, където излежават присъди научни работници и интелигенти. Преживяванията си там той описва в романа „В пъвия кръг”. Прекарва известно време в лагери от системата ГУЛаг и ги описва в „Един ден на Иван Денисович” и „Архипелаг ГУЛаг”.

По време на управлението на Хрушчов е реабилитиран, заселва се в Рязан и става учител по математика и физика, като същевременно работи и върху книгите си. След 1966г. задълго престават да публикуват негови неща. Той се изказва бурно против цензурата и за реабилитирането на редица писатели. Това предизвиква сериозен конфликт със съветската власт, а след издаването в чужбина на „В първия кръг” и „Раково отделение” и получаването на Нобелова награда, този конфликт още повече се изостря.

През 1974г. Солженицин е лишен от руско гражданство и депортиран в Германия. Живее в Швейцария, в САЩ, когато през 1994г. гражданството му е възстановено, той се връща в родината си.

Нобелевская премия 1970 года «За нравственную силу, почерпнутую в традиции великой русской литературы» - връчването на Нобеловата награда в през 1974 г. защото през 1970 г. е в лагер

В памет на Солженицин сайтът AdMe.ru събира най-добрите цитати на великия автор, в които всяка дума е зов и предупреждение.

• Кое е най-ценното на света? Оказва се, че това е да осъзнаваш, че не участваш в несправедливости. Те са по-силни от теб, имало ги е и ще ги има, но нека да не е чрез теб.


• Дали сме велика нация ние доказваме не с големината на територията си, не с количеството завладени народи, а с величието на постъпките си”


• Знаеш ли защо конете живеят толкова дълго? Защото не изясняват отношения!


• Ако не умееш да използваш минутата, ти ще пропилееш и часа, и деня, и целия си живот.


• Хубави лица имат хората със спокойна съвест.


• Всеки има дузина причини в оправдание на това, да не се жертва.


• Неограничената власт в ръцете на ограничени хора винаги води до жестокост.


• Нищо не трябва  се постига с насилие. Вземем ли меч, нож, пушка, ние се превръщаме в нашите палачи и насилници. И край няма...


• Проста истина, но и тя трябва да се изстрада: благословени са не победите във войните, а пораженията! Победите са нужни на правителствата, пораженията – на народа. След победите ти се искат още победи, след поражението искаш свобода и обикновено я постигаш. Пораженията са необходими на народите, както страданията и бедите – на отделните хора: карат те да се възвисиш духовно.


• Всеки, който веднъж е провъзгласил насилието за свой метод, неумолимо трябва да избере лъжата за свой принцип


• Не трябва да бъдеш твърде практичен, че да съдиш по резултатите, - по-човечно е да съдиш по намеренията.


• Не е страшно, че ще умреш някога, страшно е да умреш точно сега.


• Въобще, трудно е да се прецени на кого му е най-тежко. Това е по трудно, отколкото да си сравняваш успехите. Собствените беди винаги са най-досадни. Аз, например, мога да заключа, че съм имал изключително нещастен живот. Но откъде да знам: може при вас да е било още по-зле.


• Има черни хора, които коварно вършат черни дела, и трябва само да ги отделим от останалите и да ги унищожим. Но линията, разделяща доброто и злото, пресича сърцето на всеки човек. А кой ще унищожи част от сърцето си?


• Съжалението е унижаващо чувство: унижава и този, който съжалява, и този, когото съжаляват.


• Всеки, който веднъж е провъзгласил насилието за свой метод, неумолимо е длъжен да избере лъжата за свой принцип.


• Ревността – това е оскърбено самолюбие. Истинската любов, когато е несподелена, не ревнува, а умира, вледенява се.


• Най-тежък е животът не на тези, които тънат в морето, които ровят земята или търсят вода в пустинята. Най-тежък живот води този, който всеки ден, излизайки от дома си, си удря главата в горния праг на врата, защото е твърде нисък за него."


• Най-важното в живота, всички негови загадки - искате ли сега да ви ги разкрия? Не преследвайте призрачното – имущество, звания – това се натрупва с много нерви за десетилетия, а може да се изпари за една нощ. Гледайте с превъзходство на живота – не се страхувайте от бедите и не тъгувайте по изгубеното щастие. Така или иначе, нито щастието е вечно, нито мъката. Трябва да сте доволни, ако не умирате от студ, ако гладът и жаждата не разкъсват вътрешностите ви с ноктите си... Ако гърбът ви е изправен, краката ви стъпват, ръцете ви се движат, очите ви виждат, а ушите ви чуват – още ли ще завиждате? Завистта изяжда най-вече самите нас. Разтъркайте очите си, измийте сърцето си и оценете тези, които ви обичат. Не ги обиждайте, не ги критикувайте. С никого от тях не се разделяйте с лошо. Кой знае, може това да е последната ви постъпка и така ще ви запомнят...