Облак облака срещна със рамо.
Екна, гръмна, навън заваля.
Ех, дано от облак е само
този дъжд по мойте стъкла.
Но напразно се вглеждам във мрака -
все така вали и вали...
Колко сълзи небето изплака -
сякаш колкото мен го боли.

Този дъжд вали вече
цяла пролетна вечер

и така ме залъгва неведнъж,
че небето дъждовно
е за всичко виновно...
Кой ще вземе да тръгне в този дъжд?!...

Вятър сплита дъждовната прежда
и надават клоните стон,
сякаш вън случайна надежда
търси да намери подслон.
Пак се блъскат облаци с рамо -
туй небе не се нагърмя!
И отново тебе те няма
и съм пак безкрайно сама.


Мими Иванова - Ах този дъжд
музика Атанас Косев, текст Богомил Гудев
от албума "Ало, ти ли си" - 1983