Уважавайте бебето

Любовта не е достатъчна, уважавайте бебето

Клиентите ми често казват: „Трейси, ти правиш всичко да изглежда толкова лесно“. Истината е, че за мен действително е лесно, защото осъществявам връзка с бебетата. Отнасям се към тях както към всяко човешко същество – с уважение. Това именно, приятели мои, е същината на разговорите ми с тях.

Всяко бебе е личност,
която има език, чувства и уникална индивидуалност… и следователно заслужава уважение. Ако не забравяте да мислите за вашето бебе като за личност, винаги ще го удостоявате с уважението, което заслужава. Определението, което се дава на тази дума в речника, е: „избягване на насилие или вмешателство“. Чувствате ли насилие над личността си, ако някой говори „през главата ви“ или на вас вместо с вас или ви докосва без ваше съгласие? Когато нещата не са обяснени правилно или някой се отнася неуважително към вас, чувствате ли се ядосани или уязвени?

Същото е и с бебето. Хората имат склонност да говорят „през главата“ на бебето и да се държат така, сякаш него го няма там.

Често чувам родителите или детегледачките да казват „Бебето направи това“ или „Бебето направи онова“. Това е толкова безлично и неуважително – все едно говорят за неодушевен предмет. И дори още по-зле – те манипулират малкото сладко създание без никакво обяснение, сякаш възрастният човек има право да нарушава пространството на бебето. Затова предлагам на хората да очертаят въображаема граница около бебето – кръг на уважението, който нямате право да преминавате, без да искате разрешение или да кажете на бебето си какво смятате да правите.

Още в родилната зала се обръщам веднага към бебетата по име. Не мисля за малкото същество като за „бебето“. Защо да не използваме иметона бебето, когато говорим за него? Това ще ви помогне да мислите за него като за мъничката личност, която е, а не като за някаква безпомощна аморфна маса.

Винаги при първата си среща с новородено, независимо дали в болницата, часове след пристигането му вкъщи или седмици след това, се представям и обяснявам защо съм дошла.

– Здравей, Сами – казвам аз, като се вглеждам в големите му сини очи. – Аз съм Трейси. Знам, че не разпознаваш гласа ми, защото още не ме познаваш. Но аз съм тук, за да се запознаем и да разбера какво искаш. И ще помогна на майка ти и татко ти да разберат какво казваш.

Случва се майката да ме попита:
– Защо му говориш така? Та той е само на три дена. Няма как да те разбере.
– Е, ние не знаем това със сигурност, нали, скъпа? Представи си колко ужасно би било, ако все пак разбира, а ние не говорим с него.

Особено през последното десетилетие учените откриват, че новородените знаят и разбират повече, отколкото сме подозирали. Изследванията потвърждават, че бебетата са чувствителни към звуци и миризми и правят разлика между отделните типове визуална информация. А паметта им започва развитието си още през първите седмици от живота. Затова, дори да не разбира напълно думите ми, малкият Сами със сигурност може да усети разликата между този, който се движи бавно и има успокояващ глас, и онзи, който просто идва и поема ръководството. И ако разбира, ще му стане ясно, че от самото начало се отнасям към него с уважение.

Не става дума само за  говорене
Тайната на „говоренето с бебета“ означава също да помните, че вашето бебе слуша винаги и на някакво ниво ви разбира. Сега всяка книга за отглеждането на децата съветва родителите „Говорете на вашите бебета“. Това не е достатъчно. Аз казвам на родителите: „Говорете с вашето бебе“. В отговор вашето бебе няма да ви проговори с думи, но ще комуникира по своя начин: с гукане, плач и жестове. Затова е по-правилно да говорим за диалог, за двупосочен разговор.

Да говорите с вашето бебе е друг начин да проявите уважение. Не бихте ли разговаряли с човек, за когото се грижите? При първата си среща бихте се представили и обяснили какво сте отишли да правите. Бихте се държали вежливо, изпъстряйки изреченията си с „моля“, „благодаря“ и „ако обичате“. И вероятно щяхте да продължите да говорите и да обяснявате. Защо да не удостоите със същото внимание и вашето бебе?

Проява на уважение е също така да откриете какво харесва вашето бебе и какво не харесва. Едни бебета с лекота се движат „по течението“, други са по-чувствителни или противоречиви. Трети се развиват в по-бавно темпо. Истинската проява на уважение е да приемаме нашите бебета такива, каквито са, вместо да ги сравняваме с някаква норма. Вашето бебе има право на своите уникални реакциикъм света, който го заобикаля. И колкото по-скоро започнете да водите диалог с това безценно създание, толкова по-скоро ще разберете кое е то и какво иска от вас.

Сигурна съм, че всички родители искат да насърчат децата си да станат независими, уравновесени човешки същества, които ще уважават другите и от които хората ще се възхищават. Но това започва още през първите месеци от живота; това не е нещо, на което започвате да учите детето, когато навърши петнайсет или дори пет години. Помнете също така, че родителството е процес, продължаващ цял живот, и че като родител вие служите за пример. Като слушате вашето бебе и се отнасяте към него с уважение, то ще се превърне в човек, който слуша другите и се отнася с уважение към тях.

Ако отделяте време да наблюдавате вашето бебе и да осъзнавате какво се опитва да ви каже, ще имате доволно бебе и семейство, което не е доминирано от вечно разстроено бебе.

Бебетата, чиито родители правят всичко възможно, за да разберат какви са техните нужди и да се погрижат за тях, са изпълнени със сигурност. Те не плачат, когато ги оставят, защото се чувстват в безопасност сами. Вярват, че обкръжението им е безопасно – ако се появи някакъв проблем или нещо ги заболи, някой ще дойде да им помогне. Парадоксалното е, че такива бебета в крайна сметка се нуждаят от по-малко внимание и се научават да играят сами по-бързо от връстниците си, които са оставяни да плачат или чиито родители редовно тълкуват погрешно знаците им.

Откъс от „Тайният език на бебетата“ от Трейси Хоуг