Надежда за всички

"Има ли по принцип необходимост от огледала? За да узнаем дали сме симпатични и красиви, е достатъчно да затворим очи и да попитаме своя ум и сърце."

На 23 октомври през 1920 година в малкото италианско градче Оменя се ражда Джани Родари – един от най-любимите детски автори в цял свят. Няколко поколения вече растат с „Приключенията на Лукчо“, с „Джелсомино в страната на лъжиците“ или с „Приказки по телефона“.

Но по-важното е, че всички, които сме се докосвали до творчеството му, ставаме малки продавачи на надежда:
Ако можех да имам едно
магазинче със две полички,
бих продавал… познайте какво?
— Надежда. Надежда за всички.

„Купете! С отстъпка за вас!
Всеки трябва надежда да има!“
И на всеки бих давал аз,
колкото трябва за трима.

А на тоз, който няма пари
и само отвънка поглежда,
бих му дал, без да плаща дори,
всичката своя надежда.



Училището на големите

Учат се малките, за да сполучат,
но и големите също се учат.

В тяхната класна стая голяма
чинове няма, престилчици няма,

ала и те разрешават задачи,
без да разчитат на подсказвачи.

Всекиго питат да отговаря
„Колко е сметката на обущаря?“,

всеки е длъжен да помни урока
„Близък е срока да плащаме тока!“,

и се изплашват всички ужасно,
щом им дадат да решават на класно:

„Как да получим от свойта заплата
дрехи, храна и море за децата?“