Асен Босев

22.11.1913 - 24.04.1997
български поет, автор на детско-юношеска литература, журналист и преводач. Творчеството му за деца се отличава с хумора си

Роден е в село Руска Бяла (Врачанска околия). Фамилното му име идва от прякора на дядото – Босия, свидетелстващ за крайната бедност. Докато е ученик в прогимназията в Мездра, малкият Асен всеки ден, в продължение на 3 учебни години, изминава по 10 км пеша, за да посещава училището, тъй като семейството му няма пари.
Творчеството на Асен Босев възлиза на 107 издадени (и безброй пъти преиздадени) книги. Той се утвърждава като детски поет. Оставя следа в българската литература със своите забавни и леко шеговити стихотворение за малки и големи, които са символът на нашето детство и някои помним и до днес.


Ванко Забраванко
Ех бре, че е Ванко,
страшен забраванко!
Прави той, що прави,
нещо ще забрави.
Вижте го — по друма
връща се за гума,
после пък се мръщи:
моливът е в къщи.
Ето — всички в клас
днес четат в захлас,
само Ванко там
се черви от срам!
— Нямаш ли си книга? —
Ванко мига, мига:
— Имам, но у нас
я забравих аз.
Всички му се смеят,
закачливо пеят:
— Гледайте го Ванко,
Ванко забраванко!
Тръгва за дома си,
сякаш без ума си —
няма си бре, братя,
шапка на главата.
— Ванко, що направи,
шапката забрави! —
Их, че неприятно,
връща се обратно.
А на закачалката
шапката му, жалката,
вика: — Бре, стопанино,
а бре, забраванино,
що ме ти остави,
що ме ти забрави? —
Шапката си дивна
Ванко смешно кривна,
но навън сега
правят си шега.
Викат му децата:
— Няма ти главата!
Де си я оставил,
де си я забравил?
Ванко пръст веднага
на челото слага:
— Тук ми е главата,
върху рамената!
Ех бре, че е Ванко,
страшен забраванко!

Мимето
Имат си
мама
и татко
дете —
и за детето си
грижат се те.
Гледат го, сякаш
е цвете в саксия,
всичко поднасят му
те на тепсия.

Слага му баба
в устенцата хляба,
таткото — млякото,
супата — мама.
Глезят го всичките —
обич голяма!
Мими се мръщи,
потропва,
пищи:

— Супа не искам,
разбираш ли ти?

— Мамино Мими.
що искаш кажи ми!

— Искам бисквити,
ала шоколадови,
сладки, каквито
ни дадоха Владови!

— Мъжо, бисквити
иди донеси ти!

Татко излиза
набързо по риза.
Носи кутия
с бисквити, обаче
не тъкмо тия —
и Мимето плаче.
— Тези не ща!
Направете ми крем!
— Крем ли? Щом искаш,
и крем ще дадем!

Мъжо, изтичай,
яйца ми купи.
Мамино Мими,
сега, потърпи!

Мими се плези, но
радват се те,
Мими разглезено
чедо расте!

Радост!
Дочакват
голямата слава —
Мимето им
първокласница става!

Но първокласници
с нея и те са —
всички са роби
на тази принцеса.

Има ли Мими
домашни задачи —
има и свита
добри помагачи!

Своята работа
татко зарязва,
синя хартия
на ленти нарязва,
прави на Мимето
ново сметало,
старото вече
било овехтяло!

Мама лицето
на Мимето мие,
бабата внучето
трие с хавлия.
Грижи за Мимето —
колкото щеш!
— Мими, почивай си,
да порастеш!

В къщи случайно
тя днеска сама е,
ала без работа
Мими се мае.

С кални обувки
лежи на чаршафа.
Гладна е тя —
но далече е шкафа!

Как ще се мъчи
яйца да вари!
Хляб да нареже
е трудно дори!

Но се усмихва
щастливият миг,
баба се връща —
тя среща я с вик:

— Бабо, къде си се
влачила ма?
Обеда как ще
приготвя сама?

Баба слугува,
а Мими яде.
— Бабо, водица! —
И тя й даде!

Връща се мама —
тревога голяма!
— Мамо ма, копчето
я ми заший!
Връзвай ми панделка
и ме среши!

Идва и татко,
нарежда му кратко:
— Хайде обувките
ми почисти,
иначе, татко,
защо си ми ти?

Ляга по гръб
на кушетката Мимето,
а се залавят
за работа тримата…

Тъй се минават
години наред,
стават капризите
нейни безчет.

— Искам на кино да ида.
— Иди!
— Искам с прическа да бъда!
— Бъди!
— Лятос желая
да съм на море.
— Щом настояваш —
тогава добре!

Мими израсна
девойка прекрасна —
нежна, кокетна,
добре издокарана,
само че с работа
всякаква скарана!

— Моля те, Мими,
ела помогни ми!
Ето,
в мазето
слезни за кюмюр!
— Как ще отида
в мазе с маникюр?

— Слушай, момиче,
хвани се на работа!
— Нека се хване
за работа бабата!

Ех, че отмяна
отгледаха те —
май че в саксията
плевел расте!

Дайте на Мими
кина, развлечения,
но не мъчете я
с труд и учение!

Мими с труда
не желае приятелство.
Принц потърсете
за нейно сиятелство!