Хенри Милър

Henry Miller

26.12.1891 - 7.06.1980
американски писател и художник. Известен е със своите романи, които притежават автобиографични, еротични, философски, мистични елементи

Особена популярност придобиват текстове Тропика на Рака, Тропика на Козирога и Черна пролет, които пише в Париж през 30-те години на 20 век. Освен на романи Хенри Милър е автор и на разкази, литературоведски есета и критика.



Най-голямата лъжа е да обещаеш да обичаш един човек цял живот.

Истинският лидер няма нужда да води – достатъчно му е да посочва пътя.

Идеите трябва да бъдат съчетани с действие. Ако в тях няма секс и жизненост, няма и действие.
— из "Тропик на рака" (Tropic of Cancer)

Хаосът е партитурата, върху която е написана действителността.
— из "Тропик на рака. (Tropic of Cancer)

Човек, който никога не е бил измъчван от невроза, не може да има реална представа за страданието.
— из "Тропик на рака. (Tropic of Cancer)

Човек е в състояние да спи почти навсякъде, но трябва да има място, където да работи. Дори да не създава шедьовър. Даже слабият роман изисква стол за сядане и уединение.
— из "Тропик на рака. (Tropic of Cancer)

Думите са самота. Снощи оставих за теб две думи на масата – ти ги покри с лактите си.
— из "Тропик на рака. (Tropic of Cancer)

Ти не знаеш колко апетитна е омърсената жена, как разцъфва жената от смяната на спермата!
— из "Тропик на рака. (Tropic of Cancer)
Всичко, което може да бъде обуздано с интелект и спокойствие, принадлежи на черупката, но устременият към съзидание човек винаги се гмурка под нея, към отворената рана, към гниещия безсрамен ужас.Той прикрепва динамото към най-нежните части. Ако бликнат само кръв и гной, това вече е нещо. Сухият, скапан от ебане кратер е безсрамен. Но по-безсрамно от всичко е бездействието. Парализата е по-неприлична от най-мръсната псувня. Една-едничка зейнала рана да е останала, от нея трябва да шуртят ако ще само жаби, прилепи и хомункулуси.
— из "Тропик на рака" (Tropic of Cancer)

Протоплазмата на мечтата е съставена от болката на раздялата. Мечтата продължава да живее, след като тялото бъде погребано. Ние вървим по улицата с хиляди крака и очи, с космати антени, улавящи най-леката следа и най-избледнелия спомен за миналото. В нашето безцелно движение насам-натам понякога спираме и, подобно на издължени лепкави растения, поглъщаме цели живите късове от миналото. Разтваряме се, податливи, меки и гъвкави, за да засмучем лакомо нощта и океаните кръв, удавили съня на нашата младост. Пием и пием с неутолима жажда. Никога повече не сме цялостни, живеем само на фрагменти и всичките ни части са разделени от прозрачно тънка мембрана…
— из "Черната пролет" (Black Spring)