Мара Белчева
Мара Белчева е родена на 8 септември 1868 г. в Севлиево. Учи във Велико Търново. Градските легенди разказват, че заради нея се случва първият дуел след Освобождението.
„Мара Белчева се нареждала сред най-красивите, ухажвани, обичани, но и одумвани наши поетеси. Малко известна страница обаче от нейната биография разкрива, че град Велико Търново се превърнал в своеобразна арена на най-съкровените й интимни чувства“, разказа Тодорка Недева, уредник в Регионалния исторически музей във Велико Търново.
Руските офицери не успели да спечелят сърцето на бъдещата поетеса, но според някои специалисти именно през ученическите й години припламнали първите искри на обич между нея и авторитетния и ерудиран великотърновец Христо Белчев, заемал високи служби в държавния апарат след Освобождението.
Неговата чувствителност и утвърдени литературни интереси привлекли вниманието на красавицата и на 1 юни 1886 г. с много любов и надежда за щастие младите хора свързали съдбите си. „Обич, бляскаво обществено положение (през 1890 г. Христо Белчев станал министър на финансите в кабинета на своя съгражданин Стефан Стамболов) и сходни интелектуални предпочитания изпълвали живота на най-обичащата се и представителна светска двойка в България. Но щастието продължило твърде кратко“, посочва Тодорка Недева.
На 15 март 1891 г. по време на разходка със Стефан Стамболов в района на Градската градина Христо Белчев станал неволна жертва на подготвено срещу премиера покушение. За безпристрастната история фаталната дата остава като ден, в който се извършило първото голямо поръчково политическо убийство у нас.
„А за Мара Белчева този лист от календара затворил най-красивата и романтична дотогава страница от живота й, бележейки с трагизъм нейната първа голяма любов, започнала като приказка в града на Асеневци“, каза още историчката.
През 1903 г. в изискания, но тъжен след смъртта на Христо Белчев дом, “дамата в черно”, както софиянци започнали да наричат прелестната вдовица, се срещнала с големия творец на България Пенчо П. Славейков, син на не по-малко известния търновец Петко Р. Славейков.
Връзката между Славейков и Мара Белчева - две необвързани, но толкова различни личности, предизвикала недоумение, неодобрение и открита враждебност. И Славейков, и тя имали по няколко нещастни връзки зад гърба си, познавали отчаянието на неосъществената любов и били свързани силно емоционално и чрез общите си интереси.
През 2018 г. община Севлиево обяви Шестото издание на националния конкурс за поезия, посветен на поетесата Мара Белчева. Наградените ще бъдат обявени на тържествена церемония през септември, когато са честванията, посветени на 150-годишнина от рождението на севлиевската поетеса.
Тя е музата на българската поезия, той е един от великите ни интелектуалци на всички времена. Една майска вечер на 1903 г. Славейков прекрачва прага на вдовицата на държавника Христо Белчев, за да останат заедно завинаги. Въпреки че поетът е недъгав и странен, а тя е една от най-красивите и ухажвани жени в България, любовта им е далеч по-дълбока от условностите на физиката.
Интелектуални двигатели на цялата нация, последните си дни заедно Мара Белчева и Пенчо Славейков прекарват край езерото Комо, където поетът опитва да се възстанови от многобройните болести и униженията, нанесени му в родината. На 12 май 1912 г. Славейков издъхва в ръцете й. Тя ходи на гроба му до края на живота си през 1937-а, заявявайки, че всеки техен ден заедно се равнява на година любов.
По време на Междусъюзническата война (1913) е милосърдна сестра и учителка в София.
Мара Белчева напуска този свят на 16 март 1937 г., София.
В душата ми градина
речта си посади,
и на далеч отмина.
Речта ти реч роди.
Когато се завърна
речта си непозна;
когато ме прегърна
ти - майска светлина -
тя пак бе полетяла
- пчела от цвят на цвят -
и от дъхът ти брала
най-дивний аромат.
„Мара Белчева се нареждала сред най-красивите, ухажвани, обичани, но и одумвани наши поетеси. Малко известна страница обаче от нейната биография разкрива, че град Велико Търново се превърнал в своеобразна арена на най-съкровените й интимни чувства“, разказа Тодорка Недева, уредник в Регионалния исторически музей във Велико Търново.
Руските офицери не успели да спечелят сърцето на бъдещата поетеса, но според някои специалисти именно през ученическите й години припламнали първите искри на обич между нея и авторитетния и ерудиран великотърновец Христо Белчев, заемал високи служби в държавния апарат след Освобождението.
Неговата чувствителност и утвърдени литературни интереси привлекли вниманието на красавицата и на 1 юни 1886 г. с много любов и надежда за щастие младите хора свързали съдбите си. „Обич, бляскаво обществено положение (през 1890 г. Христо Белчев станал министър на финансите в кабинета на своя съгражданин Стефан Стамболов) и сходни интелектуални предпочитания изпълвали живота на най-обичащата се и представителна светска двойка в България. Но щастието продължило твърде кратко“, посочва Тодорка Недева.
На 15 март 1891 г. по време на разходка със Стефан Стамболов в района на Градската градина Христо Белчев станал неволна жертва на подготвено срещу премиера покушение. За безпристрастната история фаталната дата остава като ден, в който се извършило първото голямо поръчково политическо убийство у нас.
„А за Мара Белчева този лист от календара затворил най-красивата и романтична дотогава страница от живота й, бележейки с трагизъм нейната първа голяма любов, започнала като приказка в града на Асеневци“, каза още историчката.
През 1903 г. в изискания, но тъжен след смъртта на Христо Белчев дом, “дамата в черно”, както софиянци започнали да наричат прелестната вдовица, се срещнала с големия творец на България Пенчо П. Славейков, син на не по-малко известния търновец Петко Р. Славейков.
Връзката между Славейков и Мара Белчева - две необвързани, но толкова различни личности, предизвикала недоумение, неодобрение и открита враждебност. И Славейков, и тя имали по няколко нещастни връзки зад гърба си, познавали отчаянието на неосъществената любов и били свързани силно емоционално и чрез общите си интереси.
150 години от рождението на Мара Белчева
През 2018 г. община Севлиево обяви Шестото издание на националния конкурс за поезия, посветен на поетесата Мара Белчева. Наградените ще бъдат обявени на тържествена церемония през септември, когато са честванията, посветени на 150-годишнина от рождението на севлиевската поетеса.
Пенчо Славейков и Мара Белчева
Тя е музата на българската поезия, той е един от великите ни интелектуалци на всички времена. Една майска вечер на 1903 г. Славейков прекрачва прага на вдовицата на държавника Христо Белчев, за да останат заедно завинаги. Въпреки че поетът е недъгав и странен, а тя е една от най-красивите и ухажвани жени в България, любовта им е далеч по-дълбока от условностите на физиката.
Интелектуални двигатели на цялата нация, последните си дни заедно Мара Белчева и Пенчо Славейков прекарват край езерото Комо, където поетът опитва да се възстанови от многобройните болести и униженията, нанесени му в родината. На 12 май 1912 г. Славейков издъхва в ръцете й. Тя ходи на гроба му до края на живота си през 1937-а, заявявайки, че всеки техен ден заедно се равнява на година любов.
Едно пътуване към Пенчо Славейков
- фоторазказ от къщата на Пенчо Славейков и Мара Белчева на езерото Комо
По време на Междусъюзническата война (1913) е милосърдна сестра и учителка в София.
Мара Белчева напуска този свят на 16 март 1937 г., София.
В душата ми градина
речта си посади,
и на далеч отмина.
Речта ти реч роди.
Когато се завърна
речта си непозна;
когато ме прегърна
ти - майска светлина -
тя пак бе полетяла
- пчела от цвят на цвят -
и от дъхът ти брала
най-дивний аромат.
0 Коментара