Робърт Бърнс
Robert Burns е Шотландски поет, един от основоположниците на романтизма. Той е смятан за национален поет на Шотландия (ако се търси сравнение Ботев за България, Пушкин за Русия) и годишнината от рождението му се отбелязва по-широко от официалния национален празник на страната, денят на Свети Андрей.
Зрителите на Шотландската телевизия избират Робърт Бърнс за „Най-велик шотландец“
Робърт Бърнс е роден на 25 януари през 1759 година и е най-голямото от 7-те деца на фермера Уилям и Агнес Бърнес.
Шотландците почитат неговата памет с ден, посветен на Бърнс. Рожденият ден на поета се чества под формата на вечеря (Burns Supper). Поднасят се ястия от традиционната шотландска кухня - хагис (ароматна саздърма от агнешки дреболии, подобна на българската кървавица), ряпа, картофи, кранихен (сладкиш от разбита сметана с горски плодове и овесени ядки, уиски. Всички присъстващи са облечени в национални носии. Рецитират се стихове,играят се народни танци, празникът е масов и шумен – един от любимите в страната.
Поезията на Бърнс ни грабва със своята простота, игривост и потресаваща музикалност. Тя е сатирична, лирична и жизнеутвърждаваща. Сред творбите му са “Девойката, която ми постла легло”, “Момина песен”, „Целувката на Ана”, “Нощен разговор”, “Ненси” „Чecтна бeднocт”, „Джини”, „Финдли”, „Баща ми чecтeн бe cтoпанин”, „Джoн Eчeмичнoтo зъpнo”, „Чepвeна poза, poза алeна”, „Прелюбодеецът”, „Девет инча правят дамата щастлива”.
Поетът умира на 21 юли 1796 година, едва на 37 години.
Бърнс имал 13 деца от 4 различни жени. Съпругата му Джийн Армър родила девет деца, но само три оцелели до зряла възраст. Най-голямото му дете – дъщеря Елизабет – била родена след афера на поета с прислужницата на майка му. Най-малкото – син Максуел – се родило в деня на погребението на Бърнс.
Най-популярното стихотворение на Бърнс е В цъфналата ръж И може би много от нас са искали да вървят през полето като Джени.
Това стихотворение ни е познато като песен по стиховете са на Бърнс.
Кога и кой ще измени
на старата любов?
На миналите златни дни
и старата любов?
За старата любов -
докрай!
За миналите дни!
Ти чаша нежност ми подай
за миналите дни!
Със тебе пихме от дъха
на тия равнини.
И с тебе двама към върха
вървяхме дълги дни.
Преминахме ний длан във длан
реки и планини.
И раздели ни океан
след тия златни дни.
Но пак сме днес със теб ведно.
Ръката ми хвани.
Налей от старото вино
за миналите дни.
Налей и чашите не брой.
Догоре ги пълни.
Да пием с тебе, друже мой,
за миналите дни.
За старата любов -
докрай!
За миналите дни!
Ти чаша нежност ми подай
за миналите дни!
И тази песен, която знаем като стара градска песен, е по стихове на Бърнс.
„Целувката на Ана”
Червено вино снощи пих,
ни капка не остана;
горещо чело снощи крих
в къдриците на Ана.
Дори беднякът изнурен,
познал небесна манна,
не е по-радостен от мен
в прегръдките на Ана.
Царе, делете си света
от Инд, та до Савана!
На мен ми дайте хубостта
и кротостта на Ана.
Не искам друга, та дори
и щерка на султана,
по устните ми щом гори
целувката на Ана.
Върви си, дневна светлина!
Ти, мършава Диана,
скрий тази блеснала луна,
че ще се срещам с Ана.
Катранена и тъй добра,
ела ти, нощ желана!
Донес ми ангелски пера -
да пиша все за Ана!
Властта и черквата крещят,
крещят какъв ще стана.
По дяволите да вървят,
а аз - при мойта Ана!
Пред някой чародей сега
да можех да застана
и да поискам три неща -
то първото е Ана! ...
На края един цитат на Бърнс, който е вплетен в един велик роман "За мишките и хората" на Джон Стайнбек
И най-добре скроените мечти на мишките и хората остават често неосъществени
Зрителите на Шотландската телевизия избират Робърт Бърнс за „Най-велик шотландец“
Робърт Бърнс е роден на 25 януари през 1759 година и е най-голямото от 7-те деца на фермера Уилям и Агнес Бърнес.
Шотландците почитат неговата памет с ден, посветен на Бърнс. Рожденият ден на поета се чества под формата на вечеря (Burns Supper). Поднасят се ястия от традиционната шотландска кухня - хагис (ароматна саздърма от агнешки дреболии, подобна на българската кървавица), ряпа, картофи, кранихен (сладкиш от разбита сметана с горски плодове и овесени ядки, уиски. Всички присъстващи са облечени в национални носии. Рецитират се стихове,играят се народни танци, празникът е масов и шумен – един от любимите в страната.
Поезията на Бърнс ни грабва със своята простота, игривост и потресаваща музикалност. Тя е сатирична, лирична и жизнеутвърждаваща. Сред творбите му са “Девойката, която ми постла легло”, “Момина песен”, „Целувката на Ана”, “Нощен разговор”, “Ненси” „Чecтна бeднocт”, „Джини”, „Финдли”, „Баща ми чecтeн бe cтoпанин”, „Джoн Eчeмичнoтo зъpнo”, „Чepвeна poза, poза алeна”, „Прелюбодеецът”, „Девет инча правят дамата щастлива”.
Поетът умира на 21 юли 1796 година, едва на 37 години.
Бърнс имал 13 деца от 4 различни жени. Съпругата му Джийн Армър родила девет деца, но само три оцелели до зряла възраст. Най-голямото му дете – дъщеря Елизабет – била родена след афера на поета с прислужницата на майка му. Най-малкото – син Максуел – се родило в деня на погребението на Бърнс.
Най-популярното стихотворение на Бърнс е В цъфналата ръж И може би много от нас са искали да вървят през полето като Джени.
Това стихотворение ни е познато като песен по стиховете са на Бърнс.
Кога и кой ще измени
на старата любов?
На миналите златни дни
и старата любов?
За старата любов -
докрай!
За миналите дни!
Ти чаша нежност ми подай
за миналите дни!
Със тебе пихме от дъха
на тия равнини.
И с тебе двама към върха
вървяхме дълги дни.
Преминахме ний длан във длан
реки и планини.
И раздели ни океан
след тия златни дни.
Но пак сме днес със теб ведно.
Ръката ми хвани.
Налей от старото вино
за миналите дни.
Налей и чашите не брой.
Догоре ги пълни.
Да пием с тебе, друже мой,
за миналите дни.
За старата любов -
докрай!
За миналите дни!
Ти чаша нежност ми подай
за миналите дни!
И тази песен, която знаем като стара градска песен, е по стихове на Бърнс.
„Целувката на Ана”
Червено вино снощи пих,
ни капка не остана;
горещо чело снощи крих
в къдриците на Ана.
Дори беднякът изнурен,
познал небесна манна,
не е по-радостен от мен
в прегръдките на Ана.
Царе, делете си света
от Инд, та до Савана!
На мен ми дайте хубостта
и кротостта на Ана.
Не искам друга, та дори
и щерка на султана,
по устните ми щом гори
целувката на Ана.
Върви си, дневна светлина!
Ти, мършава Диана,
скрий тази блеснала луна,
че ще се срещам с Ана.
Катранена и тъй добра,
ела ти, нощ желана!
Донес ми ангелски пера -
да пиша все за Ана!
Властта и черквата крещят,
крещят какъв ще стана.
По дяволите да вървят,
а аз - при мойта Ана!
Пред някой чародей сега
да можех да застана
и да поискам три неща -
то първото е Ана! ...
На края един цитат на Бърнс, който е вплетен в един велик роман "За мишките и хората" на Джон Стайнбек
И най-добре скроените мечти на мишките и хората остават често неосъществени
0 Коментара