Станислав Йежи Лец

"Спрете Земята, искам да сляза!" е казал още преди много години полският писател Станислав Йежи Лец, на полски Stanisław Jerzy (6 март 1909 г. - 7 май 1966 г.) - поет, писател, сатирик и адвокат, известен с находчивите си афоризми, епиграми и сентенции. Неговата книга "Невчасани мисли" представлява сборник с афоризми и е публикувана през 1968г., а у нас е преведена през 1968г.

Той не е много известен у нас, но ето още негови мисли:

"Ние обичаме нашият вътрешен глас да идва отвън."

Всички хора са равни. След съответна обработка."

"Техниката ще стигне до такова съвършенство, че човек ще може да мине и без себе си."

"Хора, обединявайте се! Вижте: нулата е нищо, но две нули вече значат нещо."

"В някои извори на вдъхновението музите си мият краката."

"Ако си без гръбнак, не излизай от кожата си."

"Всичко е в ръцете на човека, затова те трябва да се мият често."

"Зад всеки ъгъл ни дебнат нови посоки."

"В борбата на идеите загиват хора."

"Има времена, когато на смъртния си одър философът казва: „Добре, че не ме разбраха."

"Имаше чиста съвест — никога не беше я употребявал."

"На джуджетата трябва да се кланяш ниско."

"Не съм съгласен с математиката. Сумата от нули е страшна величина."

"Понякога трябва да замълчиш, за да бъдеш изслушан."

"Първо премисли, преди да почнеш да мислиш."

"Кажи ми с кого спиш, за да ти кажа кого сънуваш."

"Забелязал съм, че хората обичат такива мисли, които не ги принуждават да мислят."