Любовта е навсякъде около нас. Чувстваме я, усещаме я. Виждаме я дори... Даже и я четем, защото темата за любовта трайно присъства и в литературата. Темата за любовта е вечна. Понякога объркваща, но и непреходна.

По темата за любовта са написани хиляди книги в проза или мерена реч. Въпреки това за нея се знае и малко, и много. Любовта от векове трайно присъства в книгите. Има обаче класики, които оставят следи във всеки, след като ги прочете. Кои са авторите и героите, за които всеки трябва да прочете?

Любовта е темата, към която винаги ще се обръщаме, когато имаме нужда да повярваме, че светът е вълшебно място. Любовните истории, които времето е пренесло до наши дни, са толкова много, че трудно можем да изберем какво първо трябва да прочетем. Има една класика, която всички знаят Уилям Шекспир и неговите Ромео и Жулиета. Това е една от ранните му трагедии, но се е превърнала в класика.
“И до днес светът не знае любов по-чиста
и съдба по-клета
от тази на Ромео и Жулиета.“


"Всички щастливи семейства си приличат, всяко нещастно семейство е нещастно по своему."
Това е първото изречение на "Ана Каренина" на Лев Толстой.

В съвременната литература също има много значими произведения, посветени на любовта. Можем да изброим "Джейн Еър" на Шарлот Бронте, "Самотата на простите числа" на Паоло Джордано, "Черният обелиск" на Ерих Мария Ремарк... От най- съвременните романи е "Аз преди теб" от Джоджо Мойс...

Любовта трайно присъства и в българската литература- например "Осъдени души" на Димитър Димов. Това е разказ за истинските човешки взаимоотношения на фона на политически събития и социални драми... Нашите класици са писали много хубави неща - Пенчо Славейков с "Ралица", "Неразделни", "Змейово либе", Пейо Яворов, Димчо Дебелянов...
Ето нещо от "Нощем с белите коне" на Павел Вежинов:
"Няма смешна обич на тоя свят, има грешна обич, има нещастна обич, има истинска или въображаема и всяка от тях е едно от малките чудеса на живота.”

Темата за любовта е една от вечните теми, които съпътстват човешкото същество, вълнуват го и го оформят. Пред нея, оказва се, геният и обикновеният човек са равни в своето вцепенение, в своя трепет, в своето безсилие. Да пресъздадеш любовта в проза или стих, наистина не е лесно. Всеки от авторите вижда, преживява и описва любовта, по свой начин.
Изборът как да обичаме, е на всеки един от нас.
Любовта без която не можем е заглавие на песен на група Тангра. Хубава песен
И все по далече, и все по назад,
стъпки остават, остават зад мене.
И от просяк по-беден, и от граф по-богат
аз вървя и раздавам надежда.