Добро утро, обич моя

Добро утро, обич моя,

събуди ли се вече?”

Повдигна ми клепача

и палаво намигна.

По бузката се плъзна,

на гушката поспирна.

Целуна я полеко,

погали я свенливо

и бързо запрепуска

по гръбчето извито.

Обръщам се и леко

Протягам си ръката,

усещам как навлиза

във мене светлината.

И стигна до сърцето...

***

Стъпки малки, стъпки голями, стъпки леки, стъпки тежки...

Навярно Бог от тук е минал.
Оставил езерна следа...
В ръцете носил куп звездици,
по друма тихо разпиля.
Поспрял се после да отдъхне,
загледал синьото небе.
А то, надникнало в следите,
целуна Божийте нозе.



Стиховете на Рая