Защо копнеем да обичаме

Защо толкова много копнеем да обичаме, чак дотам, че сме готови да умрем за любовта? За да научи повече за нашата много реална, много физическа нужда от романтична любов, Хелън Фишър и нейният изследователски екип прави магнитно резонансно изследване на мозъка на влюбени хора, а също така и на хора които току-що са били изоставени. Това е нейната презантация на ted.com

Да я чуем!

Хелън Фишър изучава влюбените мозъци

Това са вашите мнения. А какво мислите вие по тази вечна тема?



#

Vasilka Rusinova

Любовта е навсякъде и във всичко. Любовта е да даваш, без очаквания, а тя отнякъде си идва - от хората, цветята, слънцето и всичко, носещо живот.

#

Gergana Gergova

Всеки човек, независимо дали е мъж или жена, е свързан с енергията, която мнозина наричат Енергия на любовта, но която всъщност е материалът, изграждащ вселената. Не можем да въздействаме върху тази енергия - тя самата ни направлява дискретно, като синтезира в себе си целия ни житейски опит. Опитаме ли се да я насочим натам, където ние искаме, ще се почувстваме отчаяни, неудовлетворени, измамени, защото тя е дива и свободна.

Страданието се появява тогава, когато очакваме от другите да ни обичат по начина, по който ние си представяме, а не по начина, по който любовта трябва да се прояви - свободно, без ограничения, водейки ни чрез своята сила, без да ни позволява да спрем. Паоло Куелю

#

Boris Borisov Samokova

В мозъка на човека има повече любов- отколкото предполагат поетите, така както и в сърцето- повече тайни, отколкото смятат учените!

#

Radi Az

Mоже би е разбрал или е срешнал човек с когото се чуства по-добре, не знам каква е причината да стават такива неща, човек намира своята сродна душа, когато най-малко очаква, но най-хубавото е когато я намери тя да иска да бъде с теб и да мислиш, че причината се крие някаде дълбоко в теб ... чудиш се дали наистина е сродната душа ........... и.въпреки всичко, да бъдеш до този човек е най-трудното решение, което си взимал някога, съветваш се, но не можеш може би и не искаш да надникнеш вътре в душата си и да чуеш гласа на сърцето си, не знаеш как да го чуеш докато изведнъж решаваш, че повече никой няма да слушаш , решаваш да останеш сам самичка и да се самосъжаляваш ...да плачеш , да чустваш че никога няма да имаш човек до себе си , никога нищо няма да е както трябва , че до края на дните си ще останеш сам ,това е най-големият ти страх , самотата , тя убива , да се прибираш всеки ден и да си сам , да няма на кого да кажеш здравей , да няма с кого да се скараш , тешиш ...и най-гадното идва когато лягаш в огромното легло......САМ ! да сам , защото няма кого да бъде с теб , в най-трудния момент да няма на кого да се обадиш , да поплачеш на рамото му , да му споделиш какво чустваш ... ЗАЩО !? намери ли отговор , НЕ ! да защото все още имаш някаква надежда , че нещата ще се оправят , че ще дойде човека който те заслужава , старите хора са казали , че надеждата умира последна , вярваш ли им , искаш ли да им вярваш , може би да , а може би не , не знаеш какво да правиш постоянно мислиш само за едно - за моментите преживяни с този човек няма значение било то лоши или хубави , докоснати или написани , мислиш си само за него , дори , когато за миг забравяш и се отнасяш някаде , на някое друго място не си сам , а си с него , мечтаеш , че той ще размисли и ще бъде с теб ... настъпва момента , в който искаш да бъдеш с него въпреки всичко ... Болката , мъката всичко , което си чуствал се изпарявя ... само с един единствен поглед пак си щастлив ... чуваш песентта на която те е целунал за първи път , очите ти се пълнят със сълзи ... всички чуства които беше решил , че си забравил те заливат с нова сила ... не не си ги забравил те не са изчезнали просто са били някъде дълбоко в душата ти и са чакали да ги изровиш ... е направи го и сега накъде ... но вече знаеш , защото се докосна до този , който те обича ... не можеш да осъзнаеш какво става с теб ... времето лекува са казали хората , не знаеш дали да им вярваш , имаш чуството че са минали векове , страха нахлува бавно и мъчително в теб и пак прословутия въпрос , защо , пак нямаш отговор ... сещаш се за него , за миговете прекарани заедно , за мечтите , за плановете , за всичко свързано с него , стоиш сама в парка и изведнъж помирисваш миризма , която ти е страшно позната и в същия момент осъзнаваш , че това е неговият парфюм ... оглеждаш се да не би да е наоколо , но не няма никого около теб , чудиш се защо се сещаш за парфюмът му , после виждаш , че минава една влюбена двойка , ставаш и краката ти сами се запътват към тях , защо , ти не искаш , но се осъзнаваш , че вървиш точно зад тях , спираш се и се питаш какво правиш , как можа и в един момент се събуждаш ... но как , всичко беше толкова реално , не можеш да си обясниш какво е станало , в същия миг виждаш , че държиш неговата снимка , сещаш се как си плакала ... вече не говориш , а крещиш от болка , все още не можеш да осъзнаеш какво се случва с теб ... обичаш го , помниш миговете прекарани с него , всяка сянка , всеки поглед мил ти прилича на него , не знаеш как живееш без неговите ръце , без неговите прегрътки , без НЕГО... самообвиняваш се , че не си му го показала , любовта връхлита , искаш не искаш , това е факт , който не можеш да промениш , сещаш се за първата ви вечер прекарана заедно , как се събуждаш до него , как го целуваш , как сте си говорили до ... часа сутринта , как те е събудил с целувка , но защо не искаш да мислиш за това , осъзнаваш,че това те изгаря ... докато не те убие на малки парченца ... звъниш му ... липсваш ми , усмивката пак грейва на лицето му , обичаш го , да така е и нахлух в душата му ....