Мисли

Маргарош-приказки от Хайфа

2 декември 2010

В понеделник на 29 ноември беше Международния ден за солидарност с палестинския народ. Един народ преживял много катаклизми и борещ се да запази своята идентичност.

Др. Мажед Хамра е роден и израснал в Хайфа. Красив град, който се намира на склоновете на планината Кармел. Основан е по време на Римската епоха и името му произлиза според една от легендите от еврейската дума"хоф яфе", което означава "красив бряг". Мисля, че града заслужава името си.

Др. Хамра е завършил икономически науки и е защитил докторат в БАН и в момента отговаря за образованието в арабските училищата в Хайфа. Той пише книги на арабски и иврит. Една от книгите му "Маргарош-приказки от Хайфа" се състои от 14 текста, които той е писал в продължение на 6 години. Те са били публикувани във вестници и списания, а през 2004 са събрани в една книга.

На 22 април 1948година Хайфа става част от израелската държава и 70 000 палестински жители са принудени да напуснат града и стават бежанци. Обречени на нерадостната съдба на хора без родина.

"В тази книга исках да опиша тогавашния живот на хората, за да остане за новите поколения и техните наследници, все още живеещи в града и за тези, които са в бежанските лагери", каза г-н Хамра.

Една от легендите разказани в книгата е за Маргарош или митическият герой на палестинците от Хайфа.

Всеки народ има своите митове и легенди за неземни герои и духове, които се предават от едно поколение на друго. За палестинските жители на Хайфа това е мита за Маргарош. Той е тяхния добър, пакостлив, но справедлив дух.

Според едно от преданията Маргарош е един от синовете на краля на дяволите Ашмадай, който се противопоставя на Соломон. Но според друг мит Маргарош е съпруг на дяволитата щерка на Ашмадай-Хащмарош.

Незавсимо от своя произход и родословие, Маргарош се е превърнал в герой на героите за палестинците в Хайфа, който посещавал домовете им и обществените бани. Той най-често е посещавал Паша баня, която се е намирала в старата част на града. Тя е била скрита зад сегашната сграда на Електрическата компания, която е била построена върху земя принадлежаща на мюсюлманския Вакиф. В приказките качествата на Маргарош се възхваляват и преувеличават. На ръст той е бил толкова нисък, че го сравняват със съкровената част на мъжете. Винаги носел шарена дяволска шапка, окрасена с непознати знаци и голяма буква. Особено се отличавал символа на Соломоновия пръстен или това е еврейската звезда.

Маргарош е бил с продълговато лице и големи, дръпнати очи. Ръцете и краката му са били силно мускулести с набъбнали вени, в които течала синя кръв. Синята кръв е символ на принадлежност към ортодоксалното християнство при палестинците. Той имал по три пръста на всяка ръка. Всички хора, и бедни и богати, признавали Маргарош за много трудолюбив, но се страхували от него, особено когато яростно си разклател главата наляво и надясно, оставяйки дебелите си бърни свободно да се тресат, а изплезения му и светкавично движещ се дълъг и остър език правел страшен шум Богатите твърдят, че Маргарош имал брада дълга колкото целия му ръст, а бедните отричат това. Той е само един от героите в приказката” Ум дрета”, която искам да ви разкажа. Тя е за една жена, която постоянно мрънкала на мъжа си и го молела за дрехи, бижута и др. Мъжът и обещавал, но не изпълнявал. След всяко обещание тя отивала в банята да се изкъпе, за да е чиста когато получава подаръка. Веднъж отишла тя да се къпе, но банята била само за мъже по това време. Тя не се отказала и влезнала в къпалнята.Позволили и да влезе вътре, след като заплашила собственика на банята, че ще му отреже мъжкото достойнство. На съпругът и му било писнало от нейните молби и и обещал да и купи една красива вила, но той знаел че в нея живеят дяволите начело с Маргарош. Мъжът се надявал Маргарош да изяде жена му и така да се отърве от нея завинаги. Тя повярвала .

Тази къща е била известна като дяволска, място където се събирали дяволите и духовете и най-чест посетител бил Маргарош.

Един ден Маргарош с шапка на главата, поклащаща се брада и изплезен език влязал в къщата и със страховит глас казвал на стопанката:”Хмм, хм....или ще ми дадещ работа или ще те изям..хмм”. Жената се сковала от ужас и застинала на мястото си. Но тя била дръзка и бързо се отърсила от първоначалното си вцепенение. За да се спаси, тя следвала мъдростта на козата от ” Панчатантра”, която излъгала лъва, че е изяла девет лъва и и остава само още един да хапне. Жената се подчинила на Маргарош и започнала да му дава задачи.

„Изпери дрехите и пердетата!”, „Помети!”, „Избърши!”,”Почисти!”, „Подреди гардероба!”. След като Маргарош изпълнил бързо всички нейни заповеди и казал гневно:”Или ще ми дадеш работа или ще те изям”. Жената се изплашила до смърт, защото вече нямала нищо за вършене. Tя обаче запазила самообладание. Бързо вдигнала лилавата си рокля и свалила гащите си. Обърнала се с гръб към Маргарош и му заповядва да поразкърши снагата и. Маргарош започнал дяволски силно да го върти докато корема на жената се надул. Изведнъж жената изпуснала остър и силен газ. Пръц. Маргарош паднал на земята, почнал да се гърчи и престанал да диша. Маргарош бил мъртъв.

Съпругът на жената бил подготвил предварително ковчег за нея, мислейки че след като отвори вратата след полунощ ще намери своята съпруга бездиханна и изхвърлена на двора пред къщата. Духовете започват да работят на улица”Умая”, която е в старата част на града след полунощ.. Като отворил вратата, той видял жена си, а до нея паднал ничком на земята лежащ безжизнен Маргарош. Мъжът сложил Маргарош в ковчега и го погребал в морето, за да не се върне никога повече. Но Маргарош ще се върне, защото е дявол и герой на героите в махалата „Ел-какане”(Църквата). Маргарош се върнал под образа на човешко същество.

Маргарош не е вече страховит дявол, а личност от арабското общество в Хайфа. Кореняците от града дори са измислили поговорка. Когато мъжът е готов да свърши всичката домакинска работа, той казва на жена си:”Днес ще бъда като Маргарош”.

Дали съдбата е решила Маргарош да умре, а заедно с него да си отиде и старата част на града-разрушените сгради, приказките и легендите? Не мисля, героите остават, дори и във филмите на ужасите. Маргарош ще изплува от морето, за да си намери място в пространството,но не и във времето.Пакостливият Маргарош се завръща на своето любимо място от детството си преди 1948г,но времената вече са различни. В новото градско пространство на мястото на старите постройки се издигат нови, държавни сгради. Маргарош се завръща през 90-те години в тях, тъй като той е израстнал там. Нашият герой отново ще стане главно действащо лице, свидетел на нашата”Накба” .*(1)
Може би ще трябва да направим един паметник, на който да пише:

„Ашмадуй да се смили Маргароше. Нека и Бог да се смили над теб. Спи спокойно и сладко.Но нека Бог да те прокълне до ден днешен, защото си дявол, а не човек, защото си муза, а тя е „Накба”

Бележки