• Рецепти

Саламура

Най-любимата ми супа в моето детство беше саламурата. Баба знаеше колко много я обичам и всеки път когато ги навестявахме тя приготвяше саламура, лютика и содена питка, а за десерт курабии.

През лятото баба готвеше в мотвака, който се намираше след сайванта, в края на дългия и доста широк двор с две много красиви цветни алеи от двете страни. Пред мотвака се извиваше гъвкаво астмата, която хвърляше приятна сянка в знойните летни дни в Дунавската равнина. Мотвакът беше малка постройка, направена от калени тухли с две малки прозорчета. Стените бяха варосани отвътре, а около малките прозорчета имаше сини шарки.Подът беше кален, но имаше постлани няколко шарени черги, които бяха направени от разноцветни ивици плат.

В долния десен ъгъл се намираше огнището, а на цялата лява стена се намираше масивния хамбар. До огнището се тъкмеше кюмбето-черна, чугунена печка на дърва. Отстрани на нея грижливо бяха подредени цепениците в кош,там бяха и машите. Няколко трикраки столчета и  ниска дървена софра бяха цялата мебелировка. Декорацията се изразяваше от няколко шарени стомни и икона. Много простичко, но много уютно. Там съм яла най-вкусните и ароматни гозби.

Та да се върна на тъй обичаната саламура. Това е северняшка супа, с много специфичен вкус на пилешко месо и зеленчуци на скара и много счукан чесън , а не течност за консервиране.

Използват се крилцата и другите малки части от пилето, които се запичат на скара. На скара се запичат няколко чушки и домати(може и във фурна). Чушките се  обелват, почистват се от семето и се накъсват на малки лентички. Доматите също се обелват и се нарязват на парченца. Тенджерата се пълни с вода, а като заври, първо в нея се пуска нарязания на полукръгчета лук, след това се прибавят парчетата пиле, а като са почти сварени, и зеленчуците. Добавя се сол на вкус. След като поври още десетина минути ,тенджерата се отстранява от огъня и се подправя със ситно накълцан магданоз, пипер и поне три скилидки счукан чесън с малко сол (който не трябва да ври). Ароматът, който се носи в малкия мотвак е неудържимо приканващ. Спомням си колко нетърпелива бях докато баба сервираше да взема лъжицата и почна да хапвам.