"Моята история за любовта"

Историята на Петя Янева

Здравейте, искам да споделя с Вас какво означава за мен любовта, чувство побрано в тази моя любовна история.

Това беше една събота, защото през останалите дни на седмицата враговете на романтиката и любовното уединение - стресът и проблемите – все ни пречат да се отдадем качествено един на друг.
Реших да забравим за телефони, телевизор и децата (голямата ни дъщеря беше при приятелка, а малкия ни син оставихме за малко на родителите ни в петък).
Днес ми предстоеше от Пепеляшка да се преобразя в секси-красавица (макар и на 42 години). "Имам на разположение 10-15 мин, за да взема един душ набързо и да намажа цялото си тяло с хидратантен крем, с аромат на шоколад. Нека още като отвори очи, да ви види съблазнителна, развяваща се в сатенен секси халат и оставяща след себе си уханни облаци от крем с хубав аромат, допълнен от този на димящо кафе... "- си казах аз. Помислила съм и за музикален фон - компактдискът, който съпруга ми обожава – сборни рок балади. И така стана, мъжът ми веднага забеляза всичко. На обяд трябваше да забравя за тенджерите и мазните манджи.
Сега е моментът и него да го впрегна в направата на лекия обяд. Така де, нали закуската я приготвих сама. Само че без никакви опявания и упреци и приготвянето на обяда превърнах в приятна игра за вас двамата. Лека салата, красиво украсени сандвичи, аперитив /кайсиевия ликьор, който приготвя сам/, който той толкова обича да пие вечер...
"Строго забранено е гледането на телевизия! Пречи на храносмилането и на пълноценния любовен живот"изказах се аз, когато той понечи да включи телевизора. Помислих си:“а и секс на пълен стомах не се прави" Разговаряхме, смеехме се, слушахме музика и си хвърляхме „специални" погледи...
"Ако любовта на един мъж минава през стомаха", то аз казвам "любовта на една жена минава през ушите и очите". Днес си бях казала никакъв телевизор, но за DVD-то... "Сега е моментът да изгледаме заедно някой почти любовен филм" - Ето защо избрах романтична история, примесена с малко екшън или трилър, но не се сещах за такъв и ми хрумна една екзотичната еротика, а именно „Първичен инстинкт". "Следобедното „кино" ще е чудесен повод за да отпуснем двамата тяло до тяло, да споделим на ухо емоции и впечатления и въобще да поговорим за нещо, което не е свързано пряко с баналната действителност" - така си казах аз и продължих да действам.
И никога не съм и мислила, че мъжът е винаги готов. "Дори и да каже „да" на секса, трябва да го пообработя предварително, да го настроя. Да кокетирам, да го възбуждам, да го подстрекавам и чак тогава да се отпуснем сладострастно между завивките в очакване на хубавото. А пък ако той реши просто да подремнем - лошо няма, нощта е пред нас..." Е, това си мислих и продължавах да се настройвам. Стана така както и желаех..
Кухнята не е само територия на скучната домакиня, а може да се превърне и в място за забавление между двама души. Предложих му да си приготвим нещо лекичко и вкусно за вечеря (пастет, аншоа, препечени филийки, домати и салатка) на фона на романтична музика, бяла покривка, с цветя и свещи на масата.
Разговорът на масата беше възбуждащ (въпреки, че правихме секс следобед). Но внимавахме с алкохола – само мъничко ракийка.
Така ние издържахме един ден без телевизор, с изключени телефони и напълно изолирани от външния свят. Намирахме се пред красиво подредена маса със специална вечеря. "Навярно сега е моментът да поговорим за своята връзка и за чувствата на всеки един" си помислих и държах юздите в мои ръце.. Но в никакъв случай не трябва да повдигам наболелите въпроси за финансовите проблеми в семейството и за проблемите в работата. Трябва да поговорим за себе си и за това какво усещаме един към друг.
Това беше най-подходящото време за разменяне на милувки с любимия мъж и специално внимание, като че ли му бръкнах в душата и му я извадих с малката си женствена ръчичка...
И не пропуснах, да му кажа, че днес съм била много щастлива. Като не продължавах да му го казвам и после - в леглото... 24 часа в денонощието концентрирани само върху любовта - съзнавате ли колко трудно се постига това? Особено след двадесет години брачен живот........Но затова пък колко пълноценно усещане е! Понякога една обикновена любовна история така пленява сърцата ни, че престава да бъде просто история и се превръща в преживяване, което става част от собствения ни живот.

Е, тази наша макар мъничка и обикновена история за любовта, на едни обикновени хора се превърна в наше незабравимо преживяване.

Петя Янева

Снимка:

Маги Димитрова

Цветя и от нашата градинка :-)

Конкурс "Моята история за любовта"

Историята на Гери Габровска