Време за прошка

Някак винаги успяваме да нараним хората, които мислят за нас и ни обичат. Успяваме да нараним най-близките си хора, с тях можем да проявим най-лошите страни на нашия характер. С тях като чели сме най-безкомпромисни, винаги изискваме от тях, искаме да бъдат най-добрите и най-трудно приемаме техните недостатъци. Можеби защото понякога забравяме, че любовта започва с Приемането, да примеш човека, такъв, какъвто е с всички негови силни и слаби страни. Когато примеш човек, ти го обичаш с онази най-силната любов, безусловната, с която една майка обича детето си и с която Господ обича всички нас.

Когато обичаме искаме най-доброто. Но Любовта не е само когато искаме, любовта е когато даваме. В любовта са двама. Както и уважението не е дума, когато казваме, че уважаваме някого, а е разбираме и подкрепа на другия.

Справедливо ли е? да очакваме и да нараняваме най-много любимите ни хора. Не е!

Да простим, да се опитаме и да разберем грешките на любимите ни хора, на тези с които сме всеки ден, които са ни дали живот или тези с които сме решили да прекараме цял един живот- това е силата на Прошката и на този ден. Това е най-силния израз на любовта

Защото когато прощаваме ние прощаваме и на нас самите.