За любовта си не разказвай

Уилям Блек - За любовта си не разказвай

За любовта си не разказвай,

Тя в разкази не се открива.

И като тихия ветрец е –

Невидима и мълчалива.

За любовта си аз разказах,

Изплашен, с треперещи устни.

Сърцето си открих пред нея,

А тя тогава ме напусна.

И някакъв скиталец срещна,

И в него влюби се щастливо.

Той грабна я с една въздишка –

Невидимо и мълчаливо.

 

 

***

Един ден Любовта казала на Приятелството:

- Защо съществуваш ти, когато мен ме има?

А Приятелството отговорило:

- За да занеса усмивка при онези, на които ти оставяш сълзи.