притча за приятелството

Приятел - това е една душа живееща в две тела, е казал Аристотел.

Истинските приятели са хората, с които страдаме, тъгуваме, радваме се, шегуваме се, обичаме се. Благодарение на тях - оцеляваме.

Арабска притча за приятелството:

Двама приятели вървели през пустинята. По пътя избухнал спор и единия зашлевил шамар на другия. Пострадалият, без дума да обели, седнал и написал на пясъка:"Днес моят най-добър приятел ме удари!"

Продължили напред и стигнали до един оазис, където влезли да се изкъпят. Оскърбеният приятел внезапно започнал да се дави, но бил спасен от другаря си.

Когато се посъвзел, грабнал камата си и написал на един камък:"Днес моят най-добър приятел ми спаси живота!"

Заинтригуван, приятелят му го попитал:"Защо, след като те нагрубих писа на пясъка,а сега пишеш върху камък?"

Засмян, другарят му отговорил:"Когато, някой добър приятел ни засегне, трябва да напишем това на пясъка, където вятърът на забравата и прошката ще го заличи. Но от друга страна, когато ни се случи нещо голямо и прекрасно, трябва да го гравираме на камъка на сърцето, където никой вятър не може да го заличи..."