Умира бавно този

Умира бавно този,
който не пътува,
и този, който не чете,
и който музика не слуша,
и който във очите няма благодарност.
Умира бавно този,
който себеуважението си погубва,
и този, който никому за нищо не е помагал.
Умира бавно този,
който с непознатите избягва да говори,
и който, роб на навиците стари,
върви по пътища еднакви всеки ден,
и който никога не е сменил занятие,
и този, който никога не е рискувал
да промени цвета на дрехите дори.
Умира бавно този,
който избягва всякакво вълнение
и крие вихъра от чувства и емоции,
а с тях се връща блясъкът в очите ни
и се лекуват наранените сърца.
Умира бавно този,
който никога не сменя курса,
щом е нещастен в работата си и в любовта,
и този, който не рискува нищо,
за да последва своята мечта,
и този, който, па макар веднъж в живота,
не е загърбил здравия си разум.

Живей сега!
Рискувай още днес!
Действай веднага!
Не се оставяй да умираш бавно!

Не се лишавай от това да си щастлив!
Умира бавно този...
дали е написано от
Марта Медейрос или Пабло Неруда е спорно, но е много истинско

Не се лишавай от това да си щастлив!