Висоцки
На 25 януари 2013 г Владимир Висоцки би станал на 75 години. Поетът, артистът,човекът, символ на свобода, поетът с китара, артистът, който изпя песни-монолози в първо лице
Владимир Висоцки е роден на 25 януари 1938 г в Москва. Първите си песни започва да пише и изпълнява когато е на 20 години. Песента „49 дни“, която се датира към 1960 г се счита за първо негово изпълнение, но сам той се отнася критично към нея и не я включва е репертоара си.
За своя първа песен Висоцки назовава „Татуировка“
Всичко, което се случва в живота му той разкрива с своите песни. „Балада детства“ е посветена на детвството му, както и „Где твои семнадцать лет? На Большом Каретном!“
Песента „Она была в Париже“ е посветена на Лариса Лужина, с която се снимат във филма „Вертикал“. По време на работата над филма се запознава с Мария Готовцева, алпинистка, която подготвяла актьора за снимките. На нея е посветен апесента „Скалолазка“
Висоцки има 3 брака. От втория брак с Людмила Абрамова има двама сина – Аракдий и Никита
Последната и най –голяма любов на Висоцки е Марина Влади – известна френска актриса. Те заедно двамата преминават през всички препятствия, които поставя една луда любов. Песните «Здесь лапы у елей дрожат на весу», «То ли - в избу и запеть», «Дом хрустальный на горе для нее» са посветени на нея.
Не е тайна, че Висоцки е имал проблеми с алкохола. Опитвайки се да се прави с това пагубно пристрастие има други проблеми.
На 18 юли 1980 г Висоцки за последен път изпълнява ролята на Хамлет в театъра на Таганка. На 25 юли Висоцки почива докато спи в Москва.
Популярността на Висоцки в СССР е била феноменална, въпреки че всенародната слава в страната на Съветите се спускала само по партийно разпределение – обичали се одобрените и утвърдените. И изведнъж се случило нещо нечувано, при това почти антисъветско: някакъв си актьор спечелва любовта на милиони хора, без да има одобрението за това на държавната власт. Висоцки е бил протестът на съветския народ против „официалното”. Висоцки се превърнал в своеобразен символ на несъгласието с официалния, налаган отгоре „вкус” към изкуството.
„Отворени са всички летища, но аз не искам да летя натам...” Достойната цел е била в това да отвориш затвореното и да изречеш на глас забраненото. Висоцки е противостоял на властта. Неявно, невербално, но е противостоял. И той я е победил. И с живота си, и със смъртта си.
Заключителният акорд от живота на Висоцки прозвучава на 25 юли 1980 г. Съобщения в медиите за смъртта му почти липсват. Само три реда в „Съветска култура” на последната страница, непосредствено над адреса на редакцията и кратко съобщение във вестник „Вечерна Москва”. Има и едно скромно обявление на касите на театъра на „Таганка”: „Почина актьорът Владимир Висоцки”. Бардът умира в самия разгар на Олимпийските игри в Москва. Властите се опитват да скрият факта за смъртта му, стремейки се по този начин да не помрачат олимпийските празненства в столицата.
Погребението е на 28 юли. Метростанция „Таганская” е затворена. Желаещите да присъстват на поклонението са се добирали пешком, по обходни маршрути, промъквайки се през кордона на милицията. Колко са били хората, не знае никой. Вероятно около 40 000 души.
Владимир Висоцки е роден на 25 януари 1938 г в Москва. Първите си песни започва да пише и изпълнява когато е на 20 години. Песента „49 дни“, която се датира към 1960 г се счита за първо негово изпълнение, но сам той се отнася критично към нея и не я включва е репертоара си.
За своя първа песен Висоцки назовава „Татуировка“
Всичко, което се случва в живота му той разкрива с своите песни. „Балада детства“ е посветена на детвството му, както и „Где твои семнадцать лет? На Большом Каретном!“
Песента „Она была в Париже“ е посветена на Лариса Лужина, с която се снимат във филма „Вертикал“. По време на работата над филма се запознава с Мария Готовцева, алпинистка, която подготвяла актьора за снимките. На нея е посветен апесента „Скалолазка“
Висоцки има 3 брака. От втория брак с Людмила Абрамова има двама сина – Аракдий и Никита
Последната и най –голяма любов на Висоцки е Марина Влади – известна френска актриса. Те заедно двамата преминават през всички препятствия, които поставя една луда любов. Песните «Здесь лапы у елей дрожат на весу», «То ли - в избу и запеть», «Дом хрустальный на горе для нее» са посветени на нея.
Не е тайна, че Висоцки е имал проблеми с алкохола. Опитвайки се да се прави с това пагубно пристрастие има други проблеми.
На 18 юли 1980 г Висоцки за последен път изпълнява ролята на Хамлет в театъра на Таганка. На 25 юли Висоцки почива докато спи в Москва.
Популярността на Висоцки в СССР е била феноменална, въпреки че всенародната слава в страната на Съветите се спускала само по партийно разпределение – обичали се одобрените и утвърдените. И изведнъж се случило нещо нечувано, при това почти антисъветско: някакъв си актьор спечелва любовта на милиони хора, без да има одобрението за това на държавната власт. Висоцки е бил протестът на съветския народ против „официалното”. Висоцки се превърнал в своеобразен символ на несъгласието с официалния, налаган отгоре „вкус” към изкуството.
„Отворени са всички летища, но аз не искам да летя натам...” Достойната цел е била в това да отвориш затвореното и да изречеш на глас забраненото. Висоцки е противостоял на властта. Неявно, невербално, но е противостоял. И той я е победил. И с живота си, и със смъртта си.
Заключителният акорд от живота на Висоцки прозвучава на 25 юли 1980 г. Съобщения в медиите за смъртта му почти липсват. Само три реда в „Съветска култура” на последната страница, непосредствено над адреса на редакцията и кратко съобщение във вестник „Вечерна Москва”. Има и едно скромно обявление на касите на театъра на „Таганка”: „Почина актьорът Владимир Висоцки”. Бардът умира в самия разгар на Олимпийските игри в Москва. Властите се опитват да скрият факта за смъртта му, стремейки се по този начин да не помрачат олимпийските празненства в столицата.
Погребението е на 28 юли. Метростанция „Таганская” е затворена. Желаещите да присъстват на поклонението са се добирали пешком, по обходни маршрути, промъквайки се през кордона на милицията. Колко са били хората, не знае никой. Вероятно около 40 000 души.
0 Коментара