Димчо Дебелянов

най-нежния поет на България

роден на 28 март 1887 в Копривщица, България - починал 2 октомври 1916(на 29 години)край Горно Караджово, днес Гърция

Подпоручик Дебелянов, пада убит в сражение по време на Първата световна война, на 2 октомври 1916 г.,на 29 години и 6 месеца.

България губи още един от поетите си.

"Един човек, който не обича родно място и не пази скъпи спомени за него - той е изгубен човек!"

Да се завърнеш в бащината къща,
когато вечерта смирено гасне
и тихи пазви тиха нощ разгръща
да приласкае скръбни и нещастни.
Кат бреме хвърлил черната умора,
що безутешни дни ти завещаха -
ти с плахи стъпки да събудиш в двора
пред гостенин очакван радост плаха.
Да те пресрещне старата на прага
и сложил чело на безсилно рамо,
да чезнеш в нейната усмивка блага
и дълго да повтаряш: мамо, мамо...
Смирено влязъл в стаята позната,
последна твоя пристан и заслона,
да шъпнеш тихи думи в тишината,
впил морен поглед в старата икона:
аз дойдох да дочакам мирен заник,
че мойто слънце своя път измина...
О, скрити вопли на печелен странник,
напразно спомнил майка и родина!

Скулптурата "Майка" поставена на гроба на поета Димчо Дебелянов през 1934 г. в Копривщица. Творба на скулптора Иван Лазаров

ПОМНИШ ли, помниш ли тихия двор,
тихия двор в белоцветните вишни? -
Ах, не проблясвайте в моя затвор,
жалби далечни и спомени лишни,
моята стража е моят позор,
моята казън са дните предишни!

Помниш ли, помниш ли тихия двор
шъпот и смях в белоцветните вишни? -
Ах, не пробуждайте светлия хор,
хорът на ангели в дните предишни -
аз съм заключеник в мрачен затвор,
жалби далечни и спомени лишни,
сън е бил, сън е бил тихия двор,
сън са били белоцветните вишни!

Статуя на майката на Димчо Дебелянов -в двора на родната му къща. Все едно виждам всички майки на свят снимка: Daria Hulka