Книги, които се срамуваш, че си прочел
Но да направиш класация на
книги, които читателите са чели, но се срамуват да си признаят.
Такава класация прави сайтът bookriot.com, като анкетира читателите кои книги са чели, но се срамуват да си признаят. Отговорили са 581 човека, представили цели 380 различни заглавия. От отговорите се вижда, че читателите се притесняват от факта, че са чели еротика, книги за вампири и романтични творби.
Ето топ 10:
1. Поредица „Здрач” от Стефани Майър (315 гласа)
2. Трилогия „Петдесет нюанса сиво” от Е Л Джеймс (178)
3. „Шифърът на Леонардо” от Дан Браун (34)
4. Романтични романи по принцип (24)
5. Трилогията „Игрите на глада” от Сюзан Колинс(17)
6. Поредица за Суки Стакхаус от Шарлейн Харис (16)
7. „Мостовете на Медисън” от Робърт Джеймс Уолър (14)
8. „Flowers in the Attic” от В. С. Андрюс (13)
9. „Атлас изправи рамене” от Айн Ранд (11)
10. Поредица „Sleeping Beauty” от Ан Райс и А. Н. Рокелори
Факт, е че сме прочели повече от заглавията. В електронен вариант, така че ако някой дойде в къщи няма да види книгите като книги. Но е факт, че съм ги чела, отделила съм от своето време и те са оставили някаква следа в мен.
Здрач - Треската по романите на Стефани Майер и у дома. Прочетени покрай дъщеря ми. След това и книгата „Скитница“ на същата авторка в която вампири няма.
Съвсем наскоро прочетох трилогията на Е Л Джеймс (на снимката)
„Петдесет нюанса сиво“
„Петдесет нюанса по-тъмно“
„Петдесет нюанса по-освободени“
в електронен вид, прочетени на един дъх. Определено това е еротика. Разказано в първо лице, така че ефектът идва и от формата. Книгата е четене, прави авторката една от най-успешните и богати. Една от новините от септември 2013 бе за екранизацията на филма.
За третата позиция Шифърът на Леонардо” от Дан Браун това е една от най-четените книги, филмът също е успешен.
Въпросът е кои от тези книги сте прочели? Смятате ли, че трябва да са в този списък?
Няколко цитата от „Петдесет нюанса сиво“
''Мъжете, Ана, не са трудни за разбиране. Те са много просто устроени същества и разбират нещата буквално. Когато кажат нещо, обикновено наистина го мислят. Ние прекарваме часове да анализираме какво са искали да кажат с някое изречение, а то е очевидно. Те казват точно това, което е в изречението, нищо повече.''
И тогава го видях. Сърцето ми подскочи от радост. Наистина не можех да направя нищо срещу себе си. Гледах парализирана, оглупяла, омагьосана как бавно се приближава към нас. Наистина беше дошъл. Заради МЕН." и "-Мисля, че го обичам.- Знам, детето ми. И той те обича.- Не! Не ме обича. - Обича те, Ана. По дяволите, какво повече искаш? Да закачи на челото си табела с неонови букви? Така ли трябва да ти го покаже?"
Тези 2 цитата са казани от майката на героинята, Ана, Анастейша Стил.
"Отдалечавах се бавно, гърдите ми се разтресоха от стенание, давех се да потисна сълзите си. Но не успях. Те потекоха по лицето ми съвсем свободно, а аз дори и не разбирах защо плача. Та нали исках да отстоя позицията си. Той бе обяснил всичко. Всичко беше ясно. Той искаше мен, а аз исках повече. Исках той да ме желае и да се нуждае от мен така, както аз го желаех и се нуждаех от него. Но дълбоко в себе си знаех, че това е невъзможно."
"Хората имат нюанси Ана, като цветовете. И ако думата "преебан" беше цвят, например сив, и ако сивото имаше петдесет различни нюанса, то аз съм преебано сив във всичките петдесет нюанса.
Анкетата бе публикувана първоначално на http://lira.bg
четец Отговори
От споменатите книги съм чела само "Шифърът на Леонардо".Книгата се чете лесно,има свежи,макар и не авторови идеи,стилът е приятен.Изчела съм и другите книги на Браун.Не е уникален разказвач като Стивън Кинг ,например,но книгите му са приятни и отморяващи четива с бързо действие и заплетена интрига.Не ме е срам ,че чета Дан Браун-не разбирам от какво точно трябва да ме е срам!