Ремарк

Ерих Мария Ремарк е един от най-четените и харесвани автори на 20 век. Неговите романи „На западния фронт нищо ново“, „Триумфалната арка“ и „Черният обелиск“ утвърждават в историята славата му на „майстор на лирическия натурализъм“.

Не знам дали има някой, който да не е чел Ремарк. Когато преди време достигна въпроса за 10-те книги, които са ни повлияли изпратен ми от една приятелка от Москва, за която трябва да ви разкажа, защото е майка на три деца и главен редактор на един от най-големите сайтове по маркетинг в Русия, аз написах Ремарк, Кафка, Димитър Димов… и започна дълъг разговор за книгите на Ремарк и кой как в кой момент ни е повлиял.

Ремарк е удивително удивителен човек, нежна ранима душа и талант, в който той се е съмнявал, но времето и читателите го опровергават. Съдбата му е като на много негови връстници, време на война, още юноша попада на фронта, където е тежко ранен. Неговите книги са горени от нацистите. Любовта му е мъчителна и болезнена. Книгите, които ни оставя са пълни с живи образи и чувства, на събития, които са се случвали пред очите му и са живели в сърцето му.

Основните теми за които пише са любовта и войната. Любовта е страстна, всепоглъщаща и променяща живота. Войната е страшна, рушащ волята, вярата и съдбата на човек. Ремарк пише за изгубеното поколение, което няма място сред хората, които не са преживели ужасите на войната.

Ако трябва да се представи в няколко цитата е трудно, по-добре да се препрочете книгата. И все пак да опитаме. А аз ще взема Триумфалната Арка, ще си налея чаша червено вино, защото няма калвадос… и вечерта ще бъде по-хубава, изпълнена с щастието, че съм жива

(22.06.1898 - 25.09.1970)

• Да се родиш глупав не е срамно, срамно е само да умреш глупав.


• Днешните правила повеляват да се взема от живота колкото се може повече. А как ще го направиш, това си е лично твоя работа.


• Любовните страдания не могат да бъдат преодолени с философия; това е възможно само с помощта на друга жена.


• Любовта заслепява мъжа и прави жената по-зорка


• На жените нищо не трябва да се обяснява, с тях се действа.


• Не е любовта, която опорочава приятелството. Краят му си е край.


• Няма по-чужд човек на света от този, в когото си бил влюбен.


• Опасно е всичко, което не владееш напълно добре. А ако го владееш, тогава е още по-опасно — тогава човек става лекомислен.


• Парите — това е свобода, изкована от злато.


• Повърхностни са само хората, които се смятат за дълбокомислени.


• Свободен е само този, който е загубил всичко, заради което си струва да се живее.


• Спомените ни състаряват. Тайната на вечната младост е в умението да се забравя.


• Съвестта обикновено измъчва не тези, които са виновни.


• Същото е и с човека - дай му мъничко власт, и ще видиш как той заради нея ще забрави всичко. Това идва от само себе си, защото човек е преди всичко животно, и само отгоре-отгоре, като филия хляб с масло, е намазан с малко приличие и човещина.


• Този, който няма дом, е свободен да ходи където си иска.


• Най-чудесният град е този, където човек е щастлив


• Любовта не търпи обяснения. На нея са й нужни постъпки


• Жената поумнява в любовта, а мъжът губи главата си


• Щастието е най-неопределената и скъпоценна вещ в света