Силата да намирам красотата в най-скромните неща прави дома ми щастлив, а живота – хубав.


Луиза Мей Олкът (29.11.1832 – 6.03.1888) е родена във Филаделфия, САЩ. Тя е една от четирите дъщери на учителите Абигейл и Бронсън Олкът. Голяма роля при оформянето на личността й изиграват приятелите на семейството — Ралф Емерсън и Хенри Торо, двама от най-изявените философи на САЩ. Родителите на Олкът основават частно училище, в което искат да преподават по нови, модерни методи. Опитът им обаче излиза неуспешен и семейството изпада в нищета.

По време на Гражданската война Луиза Олкът отива на фронта като медицинска сестра. Разболява се тежко от коремен тиф. Нейните разкази на военна тема й донасят славата на талантлива писателка.

malki-zheniGoogle отбелязва 184 години от рождението на Луиза Мей Олкът


През 1868 г. публикува романа си „Малки жени“, в който описва своето детство. Поради големия успех на книгата, читателите започват да настояват за продължение, в което да се разказва за порастването на момичетата. Олкът обаче не се връща към спомените си, а използва творческото си въображение. Писането на „Добри съпруги“ (1869) върви по-трудно отколкото създаването на „Малки жени“, но интересът към втория й роман е огромен. Олкът постига финасов успех, за какъвто си мечтае от 12-годишна възраст.

Louisa May Alcott

Читателите до такава степен харесват момичетата от семейство Марч, че Олкът написва още два романа за тях — „Малки мъже“ (1871) и „Синовете на Джоу“ (1886). В тях са описани пансиона и колежа, които Джоу ръководи заедно с мъжа си — професор Баер. В последните години от живота си Олкът боледува тежко. Нужни са и цели шест години, за да завърши последния роман от четирилогията за семейство Марч.

В двете си по-късни книги Олкът развива някои от идеите на баща си за образованието. Всъщност през целия си живот писателката запазва много дълбока връзка със своя баща. Олкът умира само два дни след смъртта му. И до днес творчеството й е много популярно в САЩ и Европа, независимо от големите промени, които отличават днешния живот от времето на Олкът.

„Верният приятел е силна защита. И този, който го е намерил, е намерил съкровище.“

„Тя обичаше книгите прекалено много и това обърка мозъка й.“

„Силата да намирам красотата в най-скромните неща прави дома ми щастлив, а живота – хубав.“

„Имам ключа за моят замък във въздуха, но дали ще отключа вратите предстои да разберем.“

„Искам да направя нещо великолепно. Нещо героично и чудесно, с което да ме помнят след смъртта ми. Мисля, че ще пиша книги.“

„Любовта е велик разкрасител.“

„Бъди достоен за любовта и тя ще дойде при теб.“

„Това за мен е добра книга – която отваряш с очаквания и затваряш с печалба.“

„Пази си спомените, грижи се за тях, защото това, което забравиш, никога не можеш да преразкажеш.“

„Истинският джентълмен е толкова учтив с малкото момиче, колкото и с жената.“

„Животът е като колеж. Пожелавам си да завърша с почести.“

„Обичам приключения и възнамерявам да си намеря.“

„Майките могат да простят всичко.“

„Много от най-смелите са незнайни и не получават достатъчно признание. Но това не намалява красотата на делата им.“

„Нищо не ражда повече спекулации от гледката на жена, която си прекарва добре.“