“Човек винаги е свикнал да дири причините и за доброто, и за лошото вън от себе си. А те са вътре в нас.” 


Димитър Талев (1.09.1898 град Прилеп -  20.10.1966, София) е български писател и журналист, автор на  "Железният светилник", "Преспанските камбани", "Илинден" и "Гласовете ви чувам", "Самуил, цар български“

Димитър Талев е роден на 14 септември 1898 г. в гр. Прилеп, Македония. Първоначално учи в Прилеп, след това е в Солунската българска гимназия "Св.св.Кирил и Методий". По-късно продължава образованието си в Загреб и София. Още като ученик в Солунската българска гимназия проявява писателския си дар..

Димитър Талев е класик на българската литература. Неговото многообразно творчество не са само романите, оставя и много разкази, повести и романи, силна публицистика

.talev

"Човек винаги е свикнал да дири причините и за доброто, и за лошото вън от себе си. А те са вътре в нас."

“‎Слаба е и бедна човешката реч, никога не може да се изкаже напълно това, което става в човешкото сърце.”  Преспанските камбани

“Само с женска сила може да се надвие мъжката сила и упоритост,тя е като водата за огъня.”  Железният светилник

“Който еднаж е вкусил от духовна храна и е изпитал нейната сладост, той вечно жадува за нея и я търси.”  Железният светилник

“Такава една чудна и толкова хубава бъркотия е животът!”  Железният светилник

“Човек не бива и не може да живее само за себе си.”  Железният светилник

“Никога ли не случва да се напълни човешкото сърце догоре с радост и да не гори, да не боли - редом с радостта, която идва, и тъгата, неутолимият копнеж по нещо загубено или непостигнато?”  Железният светилник

„За всяка болка има и лек, докато човек е жив.” Самуил: Пепеляшка и царският син

“Лъже те грехът сега, а утре сърцето ти друго ще говори.” Самуил: Пепеляшка и царският син

“Но това е най-важното:човек да знае какво да върже и какво да развърже в себе си, също и в другите. Какво да върже, какво да изкорени най-напред в себе си.” Самуил: Щитове каменни

“Човек се превръща в страшен звяр без страх от бога в сърцето си.”  Самуил: Щитове каменни

“Не бе я виждал отдавна, от дълги месеци, струваше му се понякога, че я забравя, че бе потиснал и надвил слабостта си към нея, сладостното учудване и възхищение от хубостта й; че бе пречупил замайващата сила, която се излъчваше от нея и държеше като с ръка сърцето му, топла и нежна ръка, но непреодолимо силна.Той бе се лъгал.Едва бе успял да покрие, да потисне всичко това под някаква тънка, крехка покривка, чуплива като тъничък ледец през тревожните предпролетни нощи, който се стопява още под първите слънчеви лъчи, както сега под нейния открит,бистър поглед.”
Железният светилник

 

“Страхът ми, колебанията ми и моята немощ. И всички тия гласове, всички тия болки в мене. Страхът ме кара да върша това, което не искам да върша, което не би требвало да върша. Подтиква ме против волята ми, против разсъдъка ми. Смущава ме, когато требва да бъда най-силен, разбърква, замъглява мислите ми, разклаща верата ми, сломява силата ми, кара ме да се разкайвам, да се срамувам от себе си. Аз вървя винаги срещу него, отивам винаги там, откъдето иска той да ме отблъсне, да ме прогони, да ме принуди да бегам. Винаги срещу него, за да го надвивам, но това е трудно и е една непрестанна борба, тежка, мъчителна. Аз искам да го изтръгна от сърцето си като зъл трън, който се е впил там. Искам да се освободя от него, да освободя от него ума си, волята си, душата си. Искам да бъда свободен човек. И аз винаги вървя срещу него, ала това ме мъчи и изтощава. Откъде иде тоя страх в мене? От какво се боя? Боя се от смъртта, боя се от страдания и всякакви болки, боя се да не направя нещо, за което после ще се разкайвам, от което ще се срамувам, боя се и от присъдата на другите, от присъдата на моите най-близки хора, на другарите ми, та и на враговете ми. Искам да върша неща, които никой не би могъл, не би имал право да осъжда. Искам да мисля и да действувам без страх. Да бъде ясна всяка моя мисъл, да бъде твърда волята ми, да бъде твърда верата ми. А откъде идват всички тия гласове и болки в мене?”
Гласовете ви чувам

Цитатите са от goodreads.com