"Ний сме убедени, че ако зададем въпрос: кой е първият гений в България – целият народ, без колебание, ще извика: Иван Вазов!" - Алеко Константинов, из "Списък на българските гении!"


Заслужено или не, наричан Патриарх на българската литература Иван Вазов е създал едни от най-бележите творби, описващи две исторически епохи – преди (Възраждането) и след Освобождението на България.

Той е роден в град Сопот на 9 юли 1850 година в патриархалното семейство на търговец. Образованието си получава в класното училище в родния си град. От малък проявява интерес към литературата, запознава се с чуждоезична проза, от която черпи много познания за по-нататъшното му поприще. Гимназиалното си степен получава в Пловдивската гимназия. Изучава усилено гръцки и турски, макар вторият с не особен афинитет, предвид националистическите си убеждения. Слабост му е френската поезия.

ivan vazov sopot Къщата-музей на Вазов в Сопот

Иван Вазов облагороди книжовното българско поле с художествените си шедьоври - от първия български роман - национална епопея "Под игото" - до прекрасните оди в "Епопея на забравените", от незабравимите разкази "Една българка" и "Дядо Йоцо гледа" до вълнуващите повести "Немили-недраги" и "Чичовци". Писател - сърцевед, Вазов осветли богатата българска душа, разкри я по неповторим начин в многообразното си творчество. Той създаде удивителна галерия от образи и картини, с еднаква сила прослави красотата на българската природа и националноосвободителните борби на нашия народ.

Неговите песни - бойките и патетични "Панагюрските въстаници" и "Радецки", лиричните "Де е България", "Два бука" и дивната песен за синия синчец, са не само популярни, но и неотделими от българската душевност. Те са мерило за дълбоко народностния характер на неговото прекрасно творчество, за неговата вечност, припомнят от Къщата-музей на Вазов в Сопот.

Вазов твори в почти всички жанрове, включително прави преводи на чужда литература. Работи като учител и преводач, включва се в различни родолюбиви начинания - преди и след Освобождението, за кратко е министър. Но основното му призвание остава писателството. През 1876 г. излиза първата му стихосбирка "Пряпорец и гусла", следват "Тъгите на България" (1877), "Избавление" (1878), "Гусла" (1881), "Италия" (1884), "Поля и гори" (1884), "Сливница" (1885) и други. В прозата започва с мемоарите "Неотдавна" (1881) и продължава с "Повести и разкази в три тома" (1891-1893), романите "Под игото" (1894) и "Нова земя" (1896) и др.

Иван Вазов, 1914 г. Снимка: Monroe, W. S. (Will Seymour), 1863-1939, wikipedia.org. Иван Вазов, 1914 г. Снимка: Monroe, W. S. (Will Seymour), 1863-1939, wikipedia.org.

из "На България" (1876)

от стихосбирката "Тъгите на България"

На теб, Българио свещенна,
покланям песни си сега.
На твойте рани, кръв безценна,
на твойта жалост и тъга,
на твойте сълзи и въздишки,
на твойте страсти и тегло
и на венеца мъченишки,
кой грей на твоето чело.

"Аз съм българче" (след 1913)

Аз съм българче и силна
майка мене е родила;
с хубости, блага обилна
мойта родина е мила.

Аз съм българче. Обичам
наште планини зелени,
българин да се наричам –
първа радост е за мене.

Аз съм българче свободно,
в край свободен аз живея,
всичко българско и родно
любя, тача и милея.

Аз съм българче и расна
в дни велики, в славно време,
син съм на земя прекрасна,
син съм на юнашко племе.

из "Българският език" (1883) 

от стихосбирката "Поля и гори"

Език свещен на моите деди,
език на мъки, стонове вековни,
език на тази, дето ни роди
за радост не — за ядове отровни.

Език прекрасен, кой не те руга
и кой те пощади от хули гадки?
Вслушàл ли се е някой досега
в мелодйята на твойте звуци сладки?

Разбра ли някой колко хубост, мощ
се крий в речта ти гъвкава, звънлива —
от руйни тонове какъв разкош,
какъв размах и изразитост жива?

из "Отечество любезно, как хубаво си ти!" (1882) 

от стихосбирката "Поля и гори"

I
Отечество любезно, как хубаво си ти!
Как чудно се синее небето ти безкрайно!
Как твоите картини меняват се омайно!
При всеки поглед нови, по-нови красоти:
тук весели долини, там планини гиганти,
земята пълна с цвете, небето със брилянти…
Отечество любезно, как хубаво си ти!

из "Под игото" (роман, 1888)

Марко имаше свой практически възглед за възпитанието. Човек малообразован, от прежното време, той, със своя естествен здрав смисъл, разбираше добречовешката природа и знаеше, че онова, което се запрещава, по-силно се желае. По тая причина, за да ги заварди от наклонност към кражба, той поверяваше на децата си ключа от ковчега с парите.
— Гого, иди отвори севлевия сандък и ми донеси кесията с минцовете!
Друг път поръчваше на другиго:
— Нà, татовата, иди ми отчети от панерчето с жълтиците двайсет рубета, та да ми ги дадеш, като се върна. — И излизаше.

— част I, глава I – Гостът

Марко се разлюти: (…)
— Лудите, лудите – те да са живи!

— част II, глава ХV – Новата молитва на Марка (Израз напомнящ за силата на патриотичното безрасъдство в опитите да се освободи България от турско иго.)

Прочее, въодушевлението растеше и заливаше всичко. Всеки ден то взимаше нови размери и нова сила и заедно с него - приготовленията; старо и младо беше се заловило за работа. Селяните не доораваха нивите, за да леят куршуми, и гражданите зарязваха търговията. Тайни пощи сновяха денонощно между разните комитети и централния в Панагюрище, както тайните полиции следяха явните; младежите излазяха на военно обучение с пушки под команда на стотници и десетници; жените тъчаха навуща, плетяха върви за тях и увиваха фишеци, а бабите месеха и печеха сухари; чизмарите работеха само чанти, цървули, паласки и други бунтовнически потреби; самите селски векили, бирниците, кметовете и други официозни лица взимаха ревностно участие в приготовлението

из "Чичовци" (повест, 1884)

Нито жена, нито злато, нито сребро не правят человека благополучен на този свят, а знаеш ли кое? … Свободата. … Па друго не ти трябва…

— глава VI – Какво казваше една нощна качулка

Източници: Уикицитат, БНР, wikipedia