Музиката лекува

От най-стари времена музиката се прилага като метод за лекуване. Първите писмени сведения относно приложението на музикотерапията с лечебна цел са открити в египетски папируси, а възникването на първите теории в това отношение е свързано с разцвета на гръцката антична култура. Още в древен Рим е било познато възбуждащото и успокояващо действие на музиката. Тя помага да се преодолее лошото настроение, да се и овладее омразата и гневът. През XVIII век музикотерапията вече е утвърден метод за лечение на афективните разстройства и меланхолията. До втората половина на XIX век, когато настъпва отлив, вследствие нарастващия престиж на фармакологията и монопола на психоанализата. След Втората световна война музикотерапията преживява истински разцвет – създават се много школи с различни насоки на развитие.

У нас за музикотерапия се заговори след демократичните промени, а през 1995 година е създадена и Българска асоциация за музикотерапия.

В този тип терапия се използват музика или музикални елементи (звук, ритъм, мелодия или хармония) с цел да се подпомогне и насърчи общуването, взаимоотношенията, ученето, мобилизирането, изразяването. Да се отговори на определени физически, емоционални, умствени, социални нужди: Музикотерапията е подходяща при деца и при възрастни, при болни и при здрави – казва Лилия Ахтарова в интервю за БНР. – Прилага се при хора с душевни заболявания и напълно здрави с оглед превенция, с усвояване на някои поведенчески умения още от ранна възраст. Музикотерапията помага за нашето личностно израстване, за това да можем да функционираме по-правилно и по-добре. Музикотерапевтът и клиентът или пациентът музицират заедно. Някои автори наричат този подход „жива” музикотерапия. Има други подходи, които работят с готови музикални произведения. Става въпрос за случая, когато клиентът има психологически проблем и се обръща към терапевта специално за лечение. Много се работи с деца с различни неврологични увреждания, с възрастни също. Голямо приложение има музикотерапията в работата с аутисти, с деца със синдрома на Даун, с хора с Алцхаймер.

 Напоследък забелязвам едно хубаво явление – това, че идват млади хора, които искат да работят със себе си с оглед израстване на личността, тоест, да се справят с гнева си и други негативни емоции.