Рождество Христово

На 25 декември празнуваме Рождество Христово - един от най-големите църковни празници в християнския свят. Арменската църква чества празника на 6 януари, а по юлианския календар тържествата са на 7 януари.

Според Евангелието на Лука, малко преди раждането на Иисус, майка му Мария, заедно със съпруга ѝ дърводелецът Йосиф, потомък на Давидовия род, отиват от Назарет във Витлеем (провинция Юдея), родното място на Йосиф. Римският император Октавиан Август (около 63 г. пр. Хр. – 14 г. сл. Хр.) бил издал заповед за цялостно преброяване на населението в империята и всеки трябвало да се запише там, откъдето е родът му.

Мария и Йосиф не могли да намерят място в странноприемница и били принудени да се настанят в ясла. (В източната култура "яслите" или изобщо местата за животните не са били непременно мръсно и недостойно място - в много домове животните били отделени от жилищните помещения с тънка преграда).

В мига на Рождеството в небето пламнала необикновена светлина, явил се ангел, който съобщил на намиращи се наблизо пастири, че на света е дошъл Спасителят. Витлеемските пастири били и първите хора, които се поклонили на Исус. Младенецът почитат и трима източни царе, доведени във Витлеем от изгрялата над мястото на събитието звезда. С Рождеството си Христос донася частица от светостта на небесния мир.



В ранното християнство празникът Рождество Христово няма устойчива дата. Източните Църкви празнували това събитие на Богоявление (6 януари). Много историци смятат, че първото празнуване на Рождество се е състояло в Рим през 336 г. сл. Хр, а наименованието Коледа идва от римските празници Календи, посветени на зимното слънцестоене (от думата "календе"). На 25 декември римляните славели слънцето и победата му над тъмнината. До IV век в календара на православната църква няма празник, посветен на рождеството на Христос, а само възкресението, възнесението и кръщението му, отбелязват те.



Народната традиция е свързана с обичая коледуване. Основни участници са момци в предженитбена възраст. Подготовката започва от Игнажден, когато разучават празничните песни, създават се коледарските групи, определя се водачът. Времето за коледуване е строго определено от традицията - от полунощ до изгрев слънце.

По стара българска традиция на Коледа сутринта всички празнично облечени ходели на църква, след което на селския мегдан се извивало хоро, играно от малки и големи

На Рождество Христово свършват постите и обядът е блажен и много богат. На Коледа трапезата е месна и не се вдига през целия ден. Приготвят се обредна прясна пита, баница с месо или сирене, печен черен дроб, пастърма, зеле с кървавица, свинско с праз, печена кокошка, свинско изпържено на хапки.  Изпичат се краваи или малки питки с кръстове, които се дават на коледарите, когато запеят на пътната врата.

На този ден семействата взаимно си гостуват. Коледа се празнува три дни. На първия всички с името Христо, Христина и техните производни честват именния си ден, а на третия, който е в чест на Свети първомъченик архидякон Стефан, празнуват и тези, които носят неговото име.

Празникът е известен още като Голяма Коледа, Божик, Божич.

Традиция е в големите градове на Европа и в католическите църкви да се правят възстановки на сцената на Рождество

Имен ден празнуват: Младен, Радомир, Радослав, Радостин, Радостина, Христо, Христофор, Христомир, Христина, Християна, Кристин, Кристина, Кристияна.

Според статистиката 146 305 българи празнуват имен ден на Рождество. От тях 100 061 са мъже, а 46 244 - жени. Според Националния статистически институт за отиващата си 2014 година, Христо е сред най-често разпространяваните лични имена у нас, като общо 63 000 българи се казват така.