В последните дни годината сме, обгърнати от коледна атмосфера, светлини и очаквания и планове. Колкото и да си повтаряме, че Коледа е празник за душата, а не на трапезата – бързаме за да пазаруваме.

В този поток на забързани неща Facebook ми поднесе новината, че Народната Библиотека издава безплатни читателски карти за новата година. Това е добра новина,която си заслужава да бъде споделена. Може да направите това до края на 2017.

Моят път към дома в София минава покрай Народната Библиотека, това е обяснението, защо толкова често има снимки от този район, на Докторската градина, Борисовата, цветарките магазини и кафенета в района. И така за първи път влезнах в Народната библиотека. Не бях влизала, защото не е имало повод – като ученичка в Търново – моят храм, благодарение на който станах човек, беше Окръжната библиотека, след това като студентка в Софийския университет – книгите бяха от библиотеките на ФзФ и ФМИ (книги по математика, физика и програмиране) и добре, че знаехме езици и имаше вече онлайн достъп до ресурси.

Когато влезнах в библиотеката, усещането беше като влизане в НДК, неуютно и  сиво и празни пространства.Опашката за издаване на карти вървеше бавно, имаше група млади хора, вероятно студенти в Ректората. Карта не си вземах.

Затова влезнах за да потърся книгите. Едно от нещата, които се случваха, че две жени, куратори подреждаха в стъклени витрини книги в тематична изложба посветена на Зимните празници.

Помолих да направя няколко снимки и тези снимки споделям с вас.

Тайнствата на зимата - български народни празници и обичаи


- изложба книги в Народната Библиотека


zimni praznici nb 2

Андреевден 30 ноември


zimni praznici nb andreeden 1

Православната и Католическата църква чества Свети апостол Андрей Първозвани (Андреевден) – наречен е така, защото пръв от апостолите бил повикан да тръгне след Христос. Андрей Първозвани се смята за апостол на православните славяни, защото именно той ръкоположил първия епископ в Цариград – Стахий, а кръщение и миропомазание православните славяни — българи, сърби и руснаци, са получили именно от Цариградската патриаршия. Българите наричат празника “Едрей”, “Едринден” или “Мечкин ден”. Според народните възгледи на този ден започва нарастването на деня. Още в навечерието на празника или в настъпилото ранно утро всяка домакиня приготвявариво от царевица, жито, фасул, леща, ечемик, овес и пр. Това се прави, за да едреят посевите, тъй както наедряват сварените зърна. От варивото ядат всички. От него се дава на домашните животни, за да е добър приплодът им. Жените раздават от варивото из махалата, за да е плодовита годината. Според вярванията някога св. Андрей бил самотен отшелник в планината. Там обработвал малка нива. Но една мечка изяла вола му. Разгневеният земеделец успял да улови звяра, впрегнал го в ралото вместо вола и така го подчинил на волята си. Оттогава яздел мечката и обработвал земята си с нейна помощ. Затова светецът се тачи като патрон на мечките, като техен покровител. На Андреевден не се работи къщна работа, не бива и да се переzimni praznici nb andreevden

Никулден 6 декември


Св. Николай се е родил през 280 г. в Малоазийската провинция Ликия и по времето на император Константин Велики е бил провъзгласен за Мирликийски архиепископ. Взел участие в Първия вселенски Никейски църковен събор. Умира през 325 г. Името му се слави с извършените от него чудеса при спасяването на кораби и моряци от гибел в морето.

Българите почитат Свети Никола като патрон на рибарите и мореплавателите и като господар на необятната водна шир – океаните, моретата, реките и езерата.

Според народните вярвания светецът предизвиква морските бури и урагани. Когато е сърдит, той дава воля на ветровете, разлюлява морето и потопява корабите. Така, на Никулден рибарите не излизат в морето, за да се умилостиви и уважи светеца-покровител. Задължителен момент в традиционната никулденска обредност е за празничната трапеза да се приготви риба. Обикновено жените приготвят шаран, тъй като според поверието шаранът е “слуга” на св. Никола. Веднъж, когато светецът плавал с лодката си в морето, излезли силни вълни и пробили дъното й. Той бръкнал с ръка във водата, хванал един шаран и запушил с него пукнатината. Така спасил от удавяне своите спътници. Оттогава останал и обичаят да се жертва шаран в чест на светеца. Най-често рибата за празничната трапеза се пълни с ориз, булгур, орехи, лук и стафиди, увива се и се пече в тесто. Така приготвеното празнично блюдо е известно като “рибник”. На този празник се канят роднини, кумове и съседи, и се освещава голяма трапеза, която завършва с песни и веселба. В деня на свети Никола на трапезата освен рибник и обредни хлябове, трябва да има и постни ястия: варена царевица, жито, постни сърми, чушки, боб. Никулден е един големите семейни празници у нас.
zimni praznici nb nikulden

Игнажден 20 декември


Православна църква – Свети свещеномъченик Игнатий Богоносец (Игнажден)
В народните обичаи Игнажден е считан за Предпразненство на Рождество Христово и е свързван с “полазването” – да познаеш каква ще е за теб следващата година по първия гост, който влезе в дома ти. В богослужебната традиция, с днешното предпразненство на Рождество Христово се поставя началото на предстоящите коледни празници. Голям предколеден празник, който, всъщност, е като порта, през която трябва да минем, за да стигнем до коледните празници. Той е като предверие. В народните вярвания Игнажден има особено място. Ако ти влезе добър човек, годината ще ти бъде хубава.


zimni praznici nb ignazhden

Бъдни вечер 24 декември


Семейството се събира  за да посрещне Бъдни вечер, вечерта когато започват празненствата, прославящи Христовото рождение.
Празнична вечеряе  поста. Ястията трябва да са 9, колкото продължава бременността на една жена, или 7, колкото са дните в седмицата. Може и 12, колкото са месеците в годината.

zimni praznici nb koleda

zimni praznici nb koleda 1

Коледа 25 декември


zimni praznici nb koleda 2
Рождество Христово, Коледа е един от най-големите църковни празници в християнския свят. На него християните честват рождението на Сина Божий Иисус Христос. Според Евангелието от Лука това станало в град Витлеем, провинция Юдея. Православните християни честват Рождество Христово наравно тържествено с Великден. При католиците и протестантите Рождество е най-почитаният празник. Има поверие, че в коледната нощ небето “се отваря” и човек, каквото и да си пожелае, ще му се сбъдне.
В народния календар Рождество Христово започва в полунощ с обичая коледуване. В него участват само мъже – ергени, годеници и по-млади, скоро женени мъже, които се наричат коледари, коладници, коледаре, коледници. От полунощ до сутринта те обикалят домовете, пеят специални коледни песни с пожелания за здраве, щастие в семейството и богата реколта, а стопаните ги даряват с коледарски краваи, пари и различни храни.
На Коледа семействата взаимно си гостуват и обикновено тогава се коли прасето, хората почиват, обикалят приятели и роднини и сядат на трапезата за здраве. Според българските народни вярвания още от Бъдни вечер всички в семейството бдят около огъня, тъй като той се смята за магически. На някои места, когато той започне да догаря, се извеждат момчетата навън и около огнището остават само момичетата, за да се раждат само женски животни.
На трапезата на коледа присъстват обрeдна прясна пита, баница с месо или сирене, печен черен дроб, пастърма, зеле с кървавица, свинско с праз, печена кокошка, свинско на хапки. Трапезата на Коледа не се вдига цял ден.


Йордановден 6 януари


Православната църква чества Богоявление , Йордановден – според православния календар празникът Йордановден ознаменува кръщаването на Исус Христос от Йоан Кръстител в река Йордан. В момента на ритуала небето „се отваря” и Светия дух слиза върху Христос във вид на гълъб, а от небето се разнася глас: „Този е Моят възлюбен Син, в Когото е Моето благоволение”. Празникът има различни имена в различните области на страната – Кръстовден, Водици или Водокръщи. Той е наречен така, защото на този ден всеки, който иска да е здрав през годината се окъпва или поне се измива на реката. С него се слага край на така наречените „Мръсни дни”.

На този ден навсякъде, където има водоем, се извършва ритуалното хвърляне на кръста от местната църква, а мъжете се надпреварват да го извадят. След изваждането на кръста се служи тържествена литургия, наречена Велик водосвет. На нея се обновява светената вода в храмовете. От нея всеки носи вкъщи. Тя пази от болести и пречиства душата. Пази се през цялата година за тежки моменти в семейството, ако някой легне болен. От ритуалните измивания и пръскания с вода на Богоявление тръгват и обичаите, свързани с поливането и мокренето на всички именници, независимо от годишното време.zimni praznici nb jordanovden

Текста към снимките е добавен от нас: това е описание от календара - едно начинание, което направихме през 2017 г. - всеки ден да бъде представен накратко