„Както едреят зърната, така да наедрява всичко, що се сее…“


На 30 ноември почитаме паметта на свети апостол Андрей Първозвани. Според православната църква апостол Андрей е ученик на Христос, един от Дванадесетте апостоли, брат на апостол Петър.

Свети апостол Андрей е първият, проповядвал в средата на I век словото Христово в земите около Черноморието. Разпнат е на кръст в гръцкия град Петра. Кръстът му, имащ формата на буквата Х, е известен в иконографията и средновековното изкуство като "Андреев кръст". След падането на Византия, скитите, сред които проповядва апостол Андрей, стават славяни, а той ­ покровител на Русия. У нас този ден е свързан с установени народни обичаи.

andreevden-1 Христос призовава св.ап. Симон (Петър) и Андрей Първозвани, Мозайка от VI в. от Равена.

Св. апостол Андрей е брат на Свети Петър. Нарича се Първозван, тъй като пръв от апостолите бил повикан да тръгне след Христа. Както е записано в житието му, от ранни години той жадувал за божествената истина и когато Йоан Кръстител се явил от Юдея, той станал един от неговите ученици. Андрей стоял на брега на Йордан, когато Йоан Предтеча, посочвайки на народа минаващия Иисус, казал: „Ето Агнецът Божий! (Йоан. 1:29). Като чул тези думи, Андрей тръгнал подир Спасителя и прекарал с Него целия ден.  Двамата братя продължавали да се занимават с риболов и да водят своя предишен живот. По-късно Спасителят ги видял на брега на Галилейското море и им казал: „Вървете след Мене, и Аз ще ви направя ловци на човеци. Оттогава те навсякъде вървели подир Спасителя и били свидетели на Неговите чудеса, смърт и възкресение. Вероятно поради факта, че в своя светски живот Свети Андрей е бил рибар, в района на Южното Черноморие у нас го почитат наравно със свети Никола. Приема се, че той също е господар на силните морски ветрове и бури. В Югозападна България пък съществува поверието, че свети Андрей е баща на свети Никола.


andreevden


Народът ни нарича празника Андреевден, Андрей, Едрей, Мечкинден. Макар да е свързан с дата от църковния календар, той обединява добре запазени езически обичаи и вярвания.


Според най-разпространената фолклорна легенда, един ден светецът, впрегнал вол в ралото, орял своята нива. От близката гора излязла мечка и изяла вола. Свети Андрей се ядосал, влязъл в схватка с пакостливото животно и накрая го впрегнал на мястото на вола и довършил работата си. Съществува и още една популярна история,  в която свети Андрей е описан като отшелник, живеещ в гората. По време на своето отшелничество той опитомил една мечка. След дълъг пост трябвало да отиде в манастир, за да вземе причастие. И тъй като манастирът бил далече, светецът яхнал мечката и така пристигнал там. Преди да го причасти, игуменът го попитал с каква храна е постил. Свети Андрей отговорил, че се е хранил с горски плодове и мляко. Както знаем, според канона, млякото не е разрешено по време на пости. Това казал и игуменът, упреквайки светеца, че се е отклонил от обета, казвайки, че самият той се е хранил с хайвер. Тогава отшелникът предложил да изчакат Божия знак. Сложил в една паничка мляко, а в друга – хайвер и ги покрил с кърпа. Оставил ги пред вратата на манастира за една нощ. На сутринта млякото било превърнато в трева, а хайверът – в кръв. Светецът получил благословия и игуменът му дал причастие.





Трапеза за Андреевден


В народния календар Андреевден се приема като начало на зимния празничен цикъл. В цялата страна той се свързва с вярването, че от него денят започва да расте колкото просено зърно, а слънцето да помръдва както пиле в яйце.

Задължителна част от обичая са варивата. За да наедрява реколтата, в навечерието на празника стопанката слага на огнището и вари в ново гърне жито, царевица, боб, леща и др. На сутринта готовото вариво се изяжда вкъщи, като всеки най-напред хвърля малко нагоре в комина на огнището с пожелание да израснат високи посевите. Те трябва да присъстват и на празничната трапеза.


Легендите разказват, че на този ден от гората винаги излизала мечка и тръгвала по селата да търси храна. Ако не намерела приготвено за нея блюдо от варива, открадвала дете.На някои места извършвали следния обичай – хвърляли към комина сварените зърна и три пъти произнасяли: На ти мечко сварен кукуруз, да не ядеш суровия, да не ядеш стоката и човеците! Според традиционните представи, това предпазва хората и реколтата от опасния звяр, носи плодородие. Варивата се раздавали на съседи и роднини с пожеланието: Както едреят зърната, така да поедрява всичко, що се сее по нивите и в градините!


carevica-varena


Варена царевица за Андреевден  със захар и едро счукани орехи. Вкусна е и топла и студена.




На този ден имен ден празнуват: Андрей, Андриан, Андреа, Андриана, Първан, Пръвка, Първанка, Храбър, Храбрин, Силен, Силка, Дешо, Дешка.


Използван архив на БНР