„Сладки и медени”


поверия, ритуали и легенди за Антоновден и Атанасовден


В два поредни дни от януарския календар православната църква почита паметта на Преподобния Антоний Велики (17-и януари) и Свети Атанасий Велики (18-и януари). На същите дати са народните празници Антоновден и Атанасовден


sladki medeni

Свети Антоний е роден през 251 година в Египет, в семейство на благочестиви и заможни хора. Останал сирак на 20-годишна възраст, той раздал наследството си на бедните и се заселил в египетска гробница, изсечена в скалите. След като преодолял различни изкушения и изпитания, Антоний заживял в изоставена постройка в планината, на която зазидал входовете. Два пъти годишно негов приятел идвал, за да му донесе запаси от храна. Така прекарал двайсет години. След този подвиг Бог му дал способността да лекува. Починал на 105-годишна възраст, през 356-а година, на 17 януари. На този ден у нас празнуват всички, които носят името Антон, Антония, Андон, Антоанета, а също – Дончо, Донка и т.н.

В българската народна традиция някога спазвали и редица забрани, свързани с вярването, че светецът е покровител на чумата, шарката, синята пъпка (антракс) и изобщо на болестите. Във фолклорната практика тези напасти се наричат с табуирани имена – „лелички”, „сладки и медени”, „благички”. Оттук и другото име на празника – Лелинден. Почти във всички райони на страната месят питки без мая, мажат ги с петмез или мед и раздават от тях за здраве. Една от питките оставят на тавана – за да зарадват „лелята” (чумата). За останалите болести също наричат парче хляб. На Антоновден жените не бива да шият и плетат – ако се убодат, раната няма да зарасне лесно, а и ще разсърдят болестите. По същата причина не трябва да се вари боб и леща (на техните зърна оприличават обривите при различните видове шарка).

Свети Атанасий Велики е египетски богослов и духовник, патриарх на Александрия от 328 до 373 година. Той е първият, който разпространява в Европа монашеството, възникнало в Египет. Църквата чества светеца два пъти през годината. На 2 май – деня на неговата смърт и датата на последното му завръщане като православен епископ на Александрия – 18 януари. Тогава народът ни празнува Зимен свети Атанас или Среди зима. Счита се, че от тази дата денят започва да пораства „с по едно просено зърно”. Известно е и вярването че на своя празник свети Атанас отива в планината на бял кон. Сваля зимния кожух, облича копринена риза и се провиква: „Иди си, зимо, да дойде лято!”. 

В народните представи свети Антон и свети Атанас са братя близнаци. Според легендата, те били ковачи, дори изобретили ковашките клещи. Ето как се случило това – работели те в ковачницата, желязото се било нагорещило в пещта, но Атанас нямало как да го извади с голи ръце. Хрумнало му да си помогне с две метални пръчки. Докато се чудел как да го стори, погледът му попаднал на лежащото наблизо куче и свитите му предни лапи. Огънал пръчките в същата форма и направил клещи. От този момент братята станали покровители на ковачи, ножари и железари. В тяхна чест представителите на тези професии правят курбан всяка година на Атанасовден.

В някои райони двата поредни дни се наричат „сладки и медени”. В Пиринско съществува поверие, че всички болести се събират (или раждат) на 17-и януари, а на 18-и тръгват по хората. Затова жените спазват същите забрани, които са задължителни за Антоновден. В Тракийската област на Атанасовден се заколва черно пиле или кокошка, приготвя се с ориз и се раздава на съседи и близки против болести. В някои селища моми и ергени излизат на поляните, връзват люлки, пеят, играят хора. Това е един от големите празници, на които се правят общоселски курбани – за здраве и благоденствие.
източник БНР, Автор: Албена Безовска, Фотоколаж: Силвия Петрова