На 3 февруари православната църква почита св. Симеон Богоприемец, който пръв поел в ръцете си Младенеца и го въвел в Божия храм. Този празник, установен още в ранните векове на християнството, започнал да се празнува особено тържествено от времето на византийския император Юстиниан Велики.


Традицията повелява на Симеоновден да не се дава назаем и да не се изнася нищо от къщата, за да не "излезе берекетът от дома"



На този ден, както и на предишния ден  - Зимна Богородица - 2 февруари, се почитат бременните жени. Лятно-есенното съответствие на Симеоновден е на 1 септември. Двата празника имат в основата си аграрна идея. Те разполовяват годината на две - пролетна и есенна оран и сеитба.

simeon-bogoprm

Зимният Симеоновден се смята за един от най-лошите дни в годината - някъде го наричат Симеон бележник, защото оставя на хората рани и белези. Това е третият вълчи празник. На този ден не се работи с вълна, не се изхвърля пепел и смет навън, за да не идват в селата вълци.

В народната памет първи, втори и трети февруари се наричат Вълчи празници, Трифонци или Мратинци. Посветени са на вълка и се спазват редица ритуални обреди: жените не плетат, не предат, не тъкат, не перат. Спазват се и другите забрани, характерни за останалите Трифонци. Вероятно празникът се е появил сравнително по-късно във фолклорната традиция, защото неговата обредност почти не може да се отдели от предхождащите го дни.