Високо в небето


Колко тежи животът ти? Представи си за момент, че носиш раница. Искам да усетиш презрамките на раменете си. Усещаш ли ги? Сега искам да я напълниш с всичките неща, които имаш в живота си. Започни с малките. Нещата по рафтовете и чекмеджетата, дрънкулките, колекциите. Усети тежестта с нарастването й. Тогава започни да добавяш по-големи неща – дрехи, трапезни уреди, лампи, чаршафи, телевизора ти.
Раницата трябва да е доста тежичка сега. И ставаш по-голям. Диванът ти, леглото, кухненската маса. Събери ги всички там. Колата, сложи и нея вътре. Домът ти, без значение дали е малък апартамент или къща с две спални. Искам да събереш всичко в раницата си. Сега се опитай да вървиш. Трудно е, нали? Ето това си причиняваме ежедневно. Претоварваме се, докато накрая не можем да мръднем. И за да сме наясно, движението е живот.
Сега ще запаля тази раница. Какво искаш да извадиш от нея? Какво искаш да извадиш? Снимки? Снимките са за хора, които не могат да помнят. Изпий малко гинко и остави снимките да изгорят. Всъщност, остави всичко да изгори и си представи, че утре се събуждаш без нищо. Някак си е ободряващо, нали?


Сега, това ще бъде малко трудно, така че стой с мен. Имаш нова раница. Само този път, искам да я напълниш с хора. Започни с обичайните познати, приятели на приятелите, хората около офиса и тогава премини към онези, на които се доверяваш с най-съкровените си тайни. Твоите братовчеди, лели, чичовци, братя, сестри, родители и накрая – съпруг, съпруга, твоя приятел или приятелка.
Сложи ги в раницата. И не се притеснявай. Няма да те карам да я палиш. Почувствай тежестта на тази чанта. Няма две мнения – твоите взаимоотношения са по-тежките в живота ти. Чувстваш ли как презрамките срязват раменете ти?
Всички тези преговори и спорове, тайни и компромиси. Няма защо да носиш цялата тази тежест. Защо не оставиш тази чанта? Някои животни са направени така, че да носят един друг, да живеят в симбиоза за цял живот – обречена любов, моногамни лебеди. Ние не сме тези животни. Колкото по-бавно се движим, толкова по-бързо умираме. Не сме лебеди. Акули сме.

Up in the Air


Високо в небето (2009) e американска драма, адаптация по едноименния роман на Уолтър Кърн. Сценаристи на филма са Джейсън Райтман(който е и режисьорът) и Шелдън Търнър, а лентата печели Златен Глобус и БАФТА за най-добър сценарий.
Специалистът по уволнения в корпорациите Раян Бингам (Джордж Клуни) изказва философията си за живота чрез мотивиращи речи по време на целия филм – първо в лобито на колумбийската странноприемница Хамптън Ин в Охайо, после продължава в Маями, където за последно е спрял. Бингам вярва, че човек трябва да живее изолиран живот и непрекъснато в движение, без емоционални връзки.

 

Лично

Като човек, влюбен в планината и изкачил много върхове мога да кажа, че най-трудният връх е следващият. Защото следващият е по-висок, по-труден, в по-трудни условия… Научих се да събирам раницата бързо. Трябва да е лека и в нея да има всичко необходимо за оцеляване. Раницата тежи и тегли надолу. Затова се научих да я редя и да преценявам необходимостта на всяка вещ в нея.