Празниците през месец февруари 2018

Св. Харалампий

На 10 февруари православната църква почита свети великомъченик Харалампий. Той бил преследван и измъчван заради проповядването на християнската вяра.
Светецът бил известен лечител и за това в народните представи Харалампий и е „заповедник” на всички болести и най-вече на чумата. Наричат празника му Харалан бей, Чумин ден.
Денят се тачи много от жените. Те омесват питки и специален хляб, и три малки кравайчета намазани с мед. Към тях се прибавя и отделна купичка с мед. Всичко това отнасят в църквата, за да бъдат осветени.
В православния календар 10 февруари е наречен и на Мъченица Валентина. Имен ден празнуват Харалампи, Ламбо, Валентина, Валентин.

По традиция в дена на Свети Харалампий, покоровител на пчеларите, се освещава меда, произведен миналата година. Той се поставя на маси, подредени във формата на кръст. Снимка Георги Георгиев

Св. Влас. Власовден

На този ден (11 февруари) почитаме свети великомъченик Власий. Светията бил търсен лечител за животни и хора и заради дарбата си е познат като покровител на впрегатния добитък и на болестта „влас”, която уморявала голяма част от животните.
Празникът е изпъстрен с много и различни обреди, целящи да предпазят добитъка. От ранни зари стопанките чистят, обличат нови дрехи, омесват хляб наричан благ, ситна, прясна пита, Власувнина, Св. Влас. За празничната трапеза се приготвя шарена пита с орехи и чесън, поставени върху нея. Прави се и баница и кашник - пита от брашно, прясно мляко и яйца, намазана с масло.

Месни заговезни

В събота преди Месни заговезни се спазва Голяма Задушница, Голяма одуша, когато се споменават всички починали близки, а жените носят на гробищата специално приготвен хляб и другите обредни храни - яйца, сирене.

Месни заговезни е православен църковен празник, който се празнува винаги в неделя, 8 седмици преди Великден. Празникът сменя мястото си всяка година в зависимост от Великден и затова може да бъде през февруари или март. През 2015 г. Месни заговезни е на 15 февруари. Заговява се с месо, затова празничната трапеза е само от месни ястия. В седмицата след „Месни заговелки” се яде много извара, масло и яйца. Това е и последната седмица, в която младите могат да се събират на хорището, да пеят и играят хора. До Великден следват хранителни и духовни пости. На Месни заговезни се приготвят баница с мас и извара, кокошка, яде се свинско месо. През цялата седмица до Сирни заговезни се устройват веселби и игри, защото след това те са строго забранени.
Денят се нарича още Неделя месопостна, защото е последният ден преди постите, когато се яде месо. На трапезата на празника има баница с извара, яйца, свинско с нахут, булгур или кисело зеле.

Сирни заговезни

Сирни заговезни или Прошка, Поклади, Сирница, Масленица е важен зимно-пролетен празник в народния календар. Празникът се чества седем седмици преди Великден (винаги в неделя) и трае една седмица, в която се изпълняват различни обреди и обичаи. През 2015 година датата на празника е 22 февруари.
На Сирни заговезни по-младите обикалят по-стари роднини и близки - свекър, свекърва, тъст и тъща, кумове, по-възрастни братя и сестри и навсякъде по-младите искат прошка и целуват ръка на домакините, като изричат традиционните думи на прошката: „Прощавай, мале, тате...”. „Просто да ти е, Господ да прощава, да си простен” е задължителният отговор. Затова празникът се нарича още и Прошка, а вечерята Прощална, Прошки. За трапезата на Заговезни се приготвят баница със сирене, варени яйца, варено жито, бяла халва с ядки. След вечерята се извършва и обичаят хамкане, ламкане. На червен конец се привързва и се спуска от тавана парче бяла халва или варено яйце. Най-възрастният мъж завърта конеца в кръг и всеки се стреми да хване яйцето или халвата с уста. Който успее, ще бъде жив и здрав през цялата година.
После запалват конеца и по това как гори гадаят за бъдещата реколта и животните, а пепелта от конеца се пази за цяр през годината.

В неделя, също така, се палят огньове (клади) и след като прегорят, се прескачат за здраве. После около тях се играят хора и се пеят песни. Практикува се и обичаят „оратници”, това са факли от слама, които всеки стопанин завърта около главата си и по този начин прогонва бълхите от къщата. В западните части на страната на Сирна неделя младите връзват люлки и момите, и момците се люлеят за здраве, като припяват кой ерген коя мома ще вземе.

Тодоров ден

Тодорова неделя - (Ту̀дурица, Ту̀дурска неделя, Суха неделя, Луда неделя, Трѝмирна неделя, Гладна неделя, Кукерска неделя) в българския народен календар се нарича периодът, обхващащ седмицата от Сирни заговезни до Тодоровден. Тодоровата неделя е една от трите „сестри” - Тодоровата, Русалската и Празната или Средопостната неделя след Великден. Дните от тази седмица, които са важни във вярванията от понеделник до събота включително.
Събота е наричана още Тодорова събота, Тодорица и други. Това е празникът Тодоровден, който дава името на предходната Тодорова неделя.

Тодоровден е църковен празник, празнуван в съботният ден от първата седмица на Великия пост. На този ден Църквата възпоменава паметта на Св. Теодор Тирон.

Тодоров ден се нарича още Тудорица или Конски Великден. Отбелязва се с тържествено почитане на коня, с бурните български кушии (надбягване с коне). При изгрев слънце мъжете сплитат опашките и гривите на конете, украсяват ги с маниста, с пискюли и цветя и ги отвеждат на водопой. Жените размесват и раздават помежду си обредни хлябове като дават от тях и на конете. Варят и жито, което се благославя в църковния храм. После идва ред на атрактивното конно състезание - кушията. Победителят в нея се награждава - конят получава обикновено юзда, а неговият стопанин - риза или кърпа. Спечелилият надбягването обикаля с коня си всички домове, за да честити празника. Навсякъде го посрещат радушно и поят коня му с вода. Обредната трапеза за празника включва пита с мая, супа от гъби и „тодоровска леща”.
Тодоров ден и празник и на младите невести, които са се оженили през изминалата година. За това в Западна България му казват Булкина неделя. Вечерта преди празника всяка булка облича невестинската си премяна и заедно със свекърва си отива в църквата. Носи се колак сложен върху варена царевица. Свещеника чете молитва. След това на връщане от църквата жените ритат невестите , за да им се „родят жребчета”, а роднини и комшии даряват булката с краваи.
На Тодоров ден се правят и предсказания за женитба. Момите се събират в къщата на една от тях и започвали да мятат чехли. Чийто чехъл паднел зад прага на къщата, ще се омъжи през същата година.
Традиционна на Тодоров ден се гостува на хората, носещи имената: Тодор, Тодорка, Теодор, Теодора, Дора.

Източник БНР