Ран Босилек
Да си спомним днес за Ран Босилек (26.09.1886 - 8.10.1958)
Ран Босилек е написал приказките с които сме пораснали
Косе Босе, Какво е чудо станало, Бърза работа, Клан-недоклан, Двеста и двайсет хитрини, Баба Меца и Заю Баю, Кумчо Вълчо рибар, Мъдър Ежко, Надбягване, Готованко, Дядо и ряпа, Големанко, Мъдрият тъкач, Магаре боб яде ли?, Момче и вятър, Неродена мома, Жива вода, Незнаен юнак, Юначният брат... Коя приказка на Ран Босиек си спомняте? а коя сте разказвали на вашите деца?
Обичаният детски писател и поет е роден в Габрово с името Генчо Негенцов 26.09.1886 г. Габрово – 8.10.1958 г.). Завършва право в София и Брюксел, но посвещава живота си на детската литература. Участва в редактирането на списание „Светулка” и на вестник „Врабче”. Редактор е в издателство „Хемус”, където се издава списание „Детска радост”. Ран Босилек е един от създателите на художествено оформената детска книга в България. Трудовете му за деца са поместени в 9 издания, които излизат от печат между 1906 г. и 1945 г. Ран Босилеке и създател на едно от най-хубавите стихотворения за българския език:
Родна реч, омайна, сладка,
що звучи навред край мен;
реч на мама и на татка,
реч, що мълвим всеки ден.
Тя звънти, когато пея,
в радостни игри ехти;
вечер приказки на нея
баба тихо ми реди.
И над книгата унесен,
родна реч ми пак шепти...
Милва като нежна песен,
като утрен звън трепти!
Родна стряха
Бяла спретната къщурка.
Две липи отпред.
Тука майчина милувка
сетих най-напред.
Тука, под липите стари
неведнъж играх;
тука с весели другари
скачах и се смях.
Къщичке на дните злати!
Кът свиден и мил!
И за царските палати
не бих те сменил!
Я кажи ми
Я кажи ми, облаче ле бяло,
отде идеш, де си ми летяло?
Не видя ли бащини ми двори
и не чу ли майка да говори:
„Що ли прави мойто чедо мило,
с чужди хора, чужди хляб делило?“
Ти кажи й, облаче ле бяло,
жив и здрав че тук си ме видяло.
И носи от мене много здраве.
Много мина, мъничко остана.
Наближава в село да се върна,
да се върна — майка да прегърна.
Можете ли да се досетите откъде са следващите редове, четени от хиляди деца и днес? "Драги ми Смехурко, седнах да ти пиша, та да се посмееш. То за смях е, зная, но аз си изпатих. Казано накратко, тупаха ме, братко. Ти нали познаваш баба Цоцолана, дето бях ти писал, колко е припряна?"
Това е цитат от големия писател и поет Генчо Негенцов, по-известен като Ран Босилек, а откъсът е от "Патиланско царство". Негови са още ненадминати и досега "Облаче ле, бяло", "Бяла спретната къщурка с две липи отпред...", "Родна реч, омайна сладка..."
Ран Босилек умира на 8 октомври 1958 година в София.
Ран Босилек е написал приказките с които сме порасналиКосе Босе, Какво е чудо станало, Бърза работа, Клан-недоклан, Двеста и двайсет хитрини, Баба Меца и Заю Баю, Кумчо Вълчо рибар, Мъдър Ежко, Надбягване, Готованко, Дядо и ряпа, Големанко, Мъдрият тъкач, Магаре боб яде ли?, Момче и вятър, Неродена мома, Жива вода, Незнаен юнак, Юначният брат... Коя приказка на Ран Босиек си спомняте? а коя сте разказвали на вашите деца?
Обичаният детски писател и поет е роден в Габрово с името Генчо Негенцов 26.09.1886 г. Габрово – 8.10.1958 г.). Завършва право в София и Брюксел, но посвещава живота си на детската литература. Участва в редактирането на списание „Светулка” и на вестник „Врабче”. Редактор е в издателство „Хемус”, където се издава списание „Детска радост”. Ран Босилек е един от създателите на художествено оформената детска книга в България. Трудовете му за деца са поместени в 9 издания, които излизат от печат между 1906 г. и 1945 г. Ран Босилеке и създател на едно от най-хубавите стихотворения за българския език:
Родна реч, омайна, сладка,
що звучи навред край мен;
реч на мама и на татка,
реч, що мълвим всеки ден.
Тя звънти, когато пея,
в радостни игри ехти;
вечер приказки на нея
баба тихо ми реди.
И над книгата унесен,
родна реч ми пак шепти...
Милва като нежна песен,
като утрен звън трепти!
Родна стряха
Бяла спретната къщурка.
Две липи отпред.
Тука майчина милувка
сетих най-напред.
Тука, под липите стари
неведнъж играх;
тука с весели другари
скачах и се смях.
Къщичке на дните злати!
Кът свиден и мил!
И за царските палати
не бих те сменил!
Я кажи ми
Я кажи ми, облаче ле бяло,
отде идеш, де си ми летяло?
Не видя ли бащини ми двори
и не чу ли майка да говори:
„Що ли прави мойто чедо мило,
с чужди хора, чужди хляб делило?“
Ти кажи й, облаче ле бяло,
жив и здрав че тук си ме видяло.
И носи от мене много здраве.
Много мина, мъничко остана.
Наближава в село да се върна,
да се върна — майка да прегърна.
Можете ли да се досетите откъде са следващите редове, четени от хиляди деца и днес? "Драги ми Смехурко, седнах да ти пиша, та да се посмееш. То за смях е, зная, но аз си изпатих. Казано накратко, тупаха ме, братко. Ти нали познаваш баба Цоцолана, дето бях ти писал, колко е припряна?"
Това е цитат от големия писател и поет Генчо Негенцов, по-известен като Ран Босилек, а откъсът е от "Патиланско царство". Негови са още ненадминати и досега "Облаче ле, бяло", "Бяла спретната къщурка с две липи отпред...", "Родна реч, омайна сладка..."
Ран Босилек умира на 8 октомври 1958 година в София.
0 Коментара