Как да преборим липсата на увереност

Ако понякога сте неуверени в себе си, знам точно как се чувствате. И на мен ми се случва. Но това не е толкова лошо.

Повишената стеснителност, вълнението, невъзможността да се впишем и усещането, че сме „различни” – не са краят на света. Тези вътрешни борби всъщност често са наши ангели. Без тях нямаше да се запаля по литературата, езиците, съзнанието, страстната работа и цялото диво напрежение, което ме е изградило като личност.

Остава обаче суровата истина – враговете, с които се сблъскваме в живота, особено вътрешните ни демони, използват нещата, за които сме неуверени, срещу самите нас. Което означава, че не можем да се крием вечно. Трябва да излезем от черупките си и да преодолеем неувереността. Рано или късно трябва да се освободим от нейните окови и да си върнем силата, добивайки увереност в хората, които сме – с нашите недостатъци и всичко останало.

Това обаче не е лесно – едно дълго пътешествие. И докато поемате на него, трябва да помните няколко неща.

1. Историята, която си разказвате, е историята, според която живеете.

Всеки разказва някаква история за самия себе си в собствената си глава. Всеки ден. Непрекъснато. И тази история ви прави човека, който сте – тя поставя основите на всяко действие, което предприемате или не предприемате. Вие изграждате себе си върху тази история.

2. Всяка подценяваща, неуверена мисъл е временна и подлежи на промяна.

Когато започнете да се вторачвате в себе си, е много трудно да спрете, освен ако не обърнете внимание на проблема. Когато започнете да се съмнявате в себе си, няма място за нищо друго, докато не направите промяна. Трябва да позволите на истината да изкрещи в душата ви по-силно от лъжите, които са ви заразили.

3. Моментът на истината е най-силният ви актив.

Вместо да се усмихвате от учтивост, плачете, когато това ви идва отвътре. Вместо да се смеете, когато сте нервни или се чувствате неудобно, говорете истината. Вместо да се държите сякаш всичко е наред, кажете какво не е – говорете за чувствата си! Уважавайте себе си. Уважавайте истината. Бъдете истински.

4. С малко грижа и внимание към себе си ще стигнете много далеч.

Когато се вторачите в себе си, всъщност демонстрирате колко малко се познавате. Не се чувствате удобно в кожата си. В противен случай нямаше да имате проблем – не бихте търсили чуждите мнение и одобрение. Не бихте се притеснявали какво говорят хората за вас – нямаше да има значение! Когато сте неуверени, сте в голяма беда – проявявате признаци, че не знаете що за човек сте дълбоко в душата си. Вашата несигурност говори, че не се грижите достатъчно за себе си.

5. Някой голям критик живее във вашата представа за възприятието на другите за вас (а не в тяхното възприятие за вас).

Едно от най-великите житейски пътешествия е преодоляването на неувереността и научаването да не ви пука за чуждото мнение. Всъщност никога не бихте могли да направите страхотно впечатление на околните, докато не спрете да се тревожите какво впечатление правите.

6. Всеки има собствен път, който няма нищо общо с вашия.

Една голяма причина, поради която съдим другите толкова строго в нашето общество на социални сравнения и социални статути, е, че гледаме на всеки, който действа различно от нас, като на наш неприятел или критик. Това е навик, който трябва да изкореним!

7. Вашата вътрешна красота остава напълно скрита в повърхностното ежедневно общуване.

Външната красота е само на повърхността. А и всички имаме дни, в които изглеждаме кофти – все пак сме хора. Гледайте навътре, а не навън. По-добре е да се държите добре, отколкото да изглеждате добре. Дори злото може да е прекрасно отвън. Разберете какво ви прави красиви по душа. Вие сте много повече от онова, което се вижда на пръв поглед.

8. Липсата на себепознание може да ви осакати.

Човек е като затворник в стая, чиято врата е отключена и се отваря само навътре, докато не се сети да дръпне, вместо да бута. Отвореният и осъзнат ум е ключът.

9. Вашите борби ви изграждат.

Понякога трябва да преодоляваме трудности, раздели, отхвърляния и болезнени рани, които разбиват приятната представа, която някога сте имали за живота, за да ви отведат до две могъщи истини: 1) Животът не е такъв, какъвто сте си мислили, че е; 2) Загубата на нещо чудесно не е непременно загуба на истинските, дълготрайни щастие и благополучие.

1. Колкото повече преживявате и научавате, толкова повече ще разбирате колко много не знаете.

Според проучвания, така нареченият „синдром на измамника” (чиито симптоми се проявяват в моменти, когато всички външни фактори сочат, че сме успели и заслужаваме похвала, но ние имаме чувството, че не сме се справили добре) се обостря с трупането на мъдрост. Колкото по-опитни и успели ставаме, толкова по-голяма е вероятността да се срещаме с по-интересни и талантливи хора, които ни комплексират и пораждат усещането, че не можем да се мерим с тях. И така, по пътя на обратната логика, ако се тревожите, че не сте на тяхното ниво, значи всъщност сте.

Рано или късно ще трябва да осъзнаете следното: неувереността има свойството да кара ума ви да свиква с всичко лошо – като да се усмихвате на повърхността, докато плачете вътрешно. Това поражда перманентно безпокойство.

Ето го и решението:

1. Бъдете търпеливи с всички нерешени проблеми в сърцето си;


2. Поне за малко забравете какво мислите и оценете мястото, на което се намирате.


3. Мислете позитивно.


4. Бъдете грижовни.


5. Фокусирайте се върху едно смислено задължение, с което можете да се заемете в настоящето.


6. Забележете постепенния си напредък.

Марк Чернофф, MarcAndAngel.com, на бг manager.bg