Традициите и богатството на фолклора се губят, когато сме далеч от родния дом. Русалии е нещо като билка омайниче - останали са само спомени за зеленото в гората на Негованка, баба, която казваше да не ходим много в зеленото, за да не ни вземат русалиите, а съседното село се казва Русаля, заради поляната на която се събират…

Русалии са митични женски създания, свързани с растителността и водите, подобни на древногръцките нимфи. Присъстват като образ в славянската митология – България, Сърбия, Македония, Русия, тясно свързана е с митологията на славянските народи

В приказния фолклор русалии били невидими, нечисти, вредоносни сили, на които, макар и по-рядко, се приписва способност да лекуват..

Според народното вярване русалките се появяват в образа на бели пеперуди, които долитат откъм река Дунав. Поверието е, че това са души на девойки и млади родилки. Смята се, че русалките са сестри на самодивите. Това са все митични девойки, които обитават потайни горски поляни, реки и извори. Поверието е, че русалките пристигат от своята далечна обител само веднъж в годината – през Русалската неделя. Според поверието, русалките поръсват с жива вода нивите и ги правят плодовити, точно когато се „лови хляба” в житните класове.

В понеделник след Петдесетница е празник, посветен на Светия Дух, точно 51 дни след Великден, изобразяван в иконографията като гълъб, с него започва „Русалската седмица”, „Русалската неделя”, „Самодивската неделя”. „Русалийки”

rusalii dani

икона Daniela Knezhevich


През цялата седмица се спазват строги забрани: избягват да се мият, не перат, не спят на открито, не ходят без път през нивите и полето, за да не стъпят върху трапезата на русалиите. За човек, разболял се през седмицата, казват че „русалиите го нагазили, убили”.

Народното вярване е, че човек може да се предпази от среща с русалки и самодиви през Русалската неделя, ако носи в пазвата си стръкче от билка пелин, скилидка чесън или орехови листа. Има и една особено спасителна билка – росен. Тя се среща много рядко. Но селяните знаели къде да намерят росенови поляни с тази билка.

Красивите червени цветове на росена цъфтят точно през Русалската неделя. Това били любимите цветя на русалките. Една нощ митичните девойки минавали да оберат всички цветове и да се окичат с тях. Тогава русалките ставали весели, добри и благосклонни към хората. Затова изцелявали страдащите от русалската болест. Но, за да оздравее, болният трябва да пренощува на росенова поляна. За това има цял ритуал, наречен „ходене на росен”.

rosen 4

В Северозападна България през цялата седмица по селата обикалят дружините на калушарите (русалците), които с ритуални танци лекуват болните от русалска или самодивска болест. Тайните мъжки общества на русалиите, наричани още калушари, носят плодородие, лекуват и гонят демони.

kalushari

Това са група обикновени селски мъже, които преминават обредно посвещение. Те са лечители само през русалската седмица. Русалии могат да станат мъже, които притежават определени качества – да са почтени и сговорчиви, да са физически издръжливи и много пъргави танцьори. През Русалската неделя те обхождат селата и лекуват с обреден русалийски танц. Участниците избира и посвещава най-вещият в русалийския ритуал – нарича се „ватаф”. Тази роля и необходимите знания се предават от баща на син. Ватафът ръководи и самото изпълнение на лечебния обред. Само водачът знае необходимите билки и заклинания. Той лично приготвя и носи обредното знаме на русалиите, докато играят в кръг около болния. Изпълнители на танца разказват как стигат до пълна забрава и накрая падат в несвяст. А излекувани по този начин споделят, че са усещали как русалиите постепенно отнемат болестта им, докато играят своя танц. Ето такива са мистериите на Русалската неделя.