Мисли на Жорж Санд
Има имена, които вълнуват... и свързваме с романтика. Такова е и името на Жорж Санд.
Жорж Санд е литературният псеводин на известната френска писателка Амандин Орор Люсил Дюпен, по мъж – баронеса Дюдеван ( 1804-1876). Тя е автор на много романи, повести, разкази, пиеси.
Известна е със скандалния си за епохата, в която е живяла, облик – не само заради мъжкия псевдоним, но и затова, че започва да се появява в обществото с мъжки дрехи, както заради развода си през 1835 г. и многобройните си предимно по-млади любовници.
Имала е 14-годишна връзка с композитора Фредерик Шопен
ЖИВОТЪТ по-често прилича на роман, ОТКОЛОТО романите приличат на живота.
Шедьоврите никога не са нещо друго, освен щастливи опити.
Ние не можем да откъснем нито една страница от нашия живот, но можем да хвърлим цялата книга в огъня.
Ако хората не бяха зли, нямаше да имам нищо против, че са глупави. Но за наше нещастие те са и едното, и другото.
Не искам да бъда всичко за всеки, но бих искала да бъда нещо за някого.
Една жена може да обясни на всекиго защо се е омъжила за съпруга си, но не може да обясни това на себе си.
Онзи, който може да говори умно за любовта, не е влюбен.
Да се съпротивляваш на любовта, означава да й даваш друго оръжие.
Несподелената любов се различава от споделената точно както заблудата се различава от истината.
Мъжът, обичан от красива, добродетелна жена, носи талисман, който го прави неуязвим.
Няма по-превзети „светици“ от онези, които крият по някоя малка тайна.
Да си водиш дневник, означава, че, изправяйки се пред своя океан, ти се страхуваш да го преплуваш, а вместо това се опитваш да го изпиеш капка по капка.
Честта на един мъж би трябвало да е много крехка, ако не може да накара другите да го уважават, без на пояса му да виси сабя.
Животът е дъска, върху която са изписани всичките ни грехове. От време на време ние я избърсваме с гъбата на разкаянието, за да можем да грешим отново.
Есента е меланхолично и елегантно анданте, което подготвя красиво тържественото адажио на зимата.
Истината е твърде проста: пътят до нея – винаги сложен.
Женското сърце няма бръчки.
Клюките са чумата на малките градове.
Суетата е плаващият пясък на разума.
Моята професия е да бъда свободна.
Забравата е цвете, което расте най-добре върху гробове.
Жорж Санд е литературният псеводин на известната френска писателка Амандин Орор Люсил Дюпен, по мъж – баронеса Дюдеван ( 1804-1876). Тя е автор на много романи, повести, разкази, пиеси.
Известна е със скандалния си за епохата, в която е живяла, облик – не само заради мъжкия псевдоним, но и затова, че започва да се появява в обществото с мъжки дрехи, както заради развода си през 1835 г. и многобройните си предимно по-млади любовници.
Имала е 14-годишна връзка с композитора Фредерик Шопен
Мисли на Жорж Санд
ЖИВОТЪТ по-често прилича на роман, ОТКОЛОТО романите приличат на живота.
Шедьоврите никога не са нещо друго, освен щастливи опити.
Ние не можем да откъснем нито една страница от нашия живот, но можем да хвърлим цялата книга в огъня.
Ако хората не бяха зли, нямаше да имам нищо против, че са глупави. Но за наше нещастие те са и едното, и другото.
Не искам да бъда всичко за всеки, но бих искала да бъда нещо за някого.
Една жена може да обясни на всекиго защо се е омъжила за съпруга си, но не може да обясни това на себе си.
Онзи, който може да говори умно за любовта, не е влюбен.
Да се съпротивляваш на любовта, означава да й даваш друго оръжие.
Несподелената любов се различава от споделената точно както заблудата се различава от истината.
Мъжът, обичан от красива, добродетелна жена, носи талисман, който го прави неуязвим.
Няма по-превзети „светици“ от онези, които крият по някоя малка тайна.
Да си водиш дневник, означава, че, изправяйки се пред своя океан, ти се страхуваш да го преплуваш, а вместо това се опитваш да го изпиеш капка по капка.
Честта на един мъж би трябвало да е много крехка, ако не може да накара другите да го уважават, без на пояса му да виси сабя.
Животът е дъска, върху която са изписани всичките ни грехове. От време на време ние я избърсваме с гъбата на разкаянието, за да можем да грешим отново.
Есента е меланхолично и елегантно анданте, което подготвя красиво тържественото адажио на зимата.
Истината е твърде проста: пътят до нея – винаги сложен.
Женското сърце няма бръчки.
Клюките са чумата на малките градове.
Суетата е плаващият пясък на разума.
Моята професия е да бъда свободна.
Забравата е цвете, което расте най-добре върху гробове.
Цитатите са откъс от книгата „Френското остроумие“ на издателство Пергамент“ Прес.
0 Коментара