Жорж Санд


1 юли 1804 г. – 8 юни 1876 г.


Жорж Санд (George Sand) е литературен псевдоним на френската писателка Амандин Орор Люсил Дюпен (Amandine Aurore Lucile Dupin), по мъж баронеса Дюдеван.

Жорж Санд е автор на романи, разкази и журналистически публикации.

Нейният първи роман, Rose et Blanche, е публикуван през 1831 г. Най-известния е може би Индиана. Събраните й съчинения включват 109 романа, 4 тома автобиография и 6 тома кореспонденция.

В началото на 1831 г. на 27 години младата жена пристига в Париж, за да се сблъска с бурите на своята епоха и в тях да намери себе си. През 1831 г. в Париж ще умре Орор Дюпен Дюдеван, за да се роди и остане безсмъртна писателката Жорж Санд.

Жорж Санд е като образ на епохата на романтизма във Франция. Наричат я „Жана Д’Арк на нашата епоха“ (Белински), а творчеството на Санд трябва да бъде определено като репертоар на идеи (Рьоне Думик).

Цялото  творчество Всички представлява опит за намиране отговор на най-важните въпроси, поставени за разрешение пред хората от нейната епоха: свободата на личността, смисъла на човешкото съществуване, целенасочеността в поведението на човека, справедливата организация на обществото, реализиране на мечтаното от векове щастие за цялото човечество.

Как пише Жорж Санд? Тя пише от полунощ до 6 часа сутринта, покрива с едрия си наивен почерк по 10–12 страници ежедневно. Пословичен е станал навикът й веднага след написването на една творба в същата нощ да започва нова.

Тя не само приема мъжки псевдоним, но и започва да се появява в обществото с мъжки дрехи. Това, разводът ѝ през 1835 г. и свободното ѝ поведение допринасят за нейния, донякъде скандален за епохата, облик.

Тази нежна и крехка жена ще намери в себе си смелостта да изживее сантименталния си живот по своему. В търсенето на една абсолютна по своята дълбочина и сила любов, любов-нежност и любов-страст, любов-състрадание и любов-безумие, тя ще премине през бурни увлечения, през по-дълги и по-кратки любовни връзки, ще преживее дълбоки психологически кризи, ще изпита малко радости и много разочарования. Жюл Сандо, Алфред дьо Мюсе, Мишел дьо Бурж и Шопен не са единствените, прекосили нейния любовен път.

George Sand

Цитати на Жорж Санд


-       Има само едно-единствено щастие в живота - да обичаш и да бъдеш обичан.

-       Мъжът, който говори умно за любовта, не е влюбен

-       Нека другите да свикват един с друг от мързел, и да прощават от равнодушие.

-       Не е нужно да знаеш всичко - достатъчно е да разбираш.

-      Не е нужно да знаеш всичко - достатъчно е да разбираш.

-      Пази добре в себе си това съкровище – добротата. Знай как да даваш без колебание, как да губиш без съжаление и как да придобиваш без подлост

-      Има само едно-единствено щастие в живота – да обичаш и да бъдеш обичан

-      Призванието на артиста е да изпраща светлина в човешкото сърце

-      Работата не е наказание за човека. Тя е неговата награда, сила и удоволствие

-      Простотата е най-трудно да бъде опазена в този свят. Тя е последната граница на опита и последното ниво на гениалността

-      Жените обичат винаги. Когато Земята се изплъзва от тях, те се скриват в Рая

-     Не можем да откъснем и една страница от своя живот, но можем да хвърлим цялата книга в огъня

-    Животът прилича на роман много повече, отколкото романите приличат на живота

Думите на Виктор Юго, произнесени при нейното погребение, изразяват най-точно отношението на прогресивните умове на Франция и оценката, която Жорж Санд получи за своето човешко и литературно дело: „Оплаквам една мъртва и поздравявам една безсмъртна. Обичах я, възхищавах й се, обожавах я. Но загубили ли сме я? Не! Големите личности си отиват, но никога не изчезват. Би могло да се каже, че те всъщност се реализират… Поздравявам Жорж Санд за великото, което тя направи, и й благодаря за доброто, което стори.“

снимка - портрет на Жорж Санд и Шошен, 1838 г., автор Делокроа, Portrait of Frédéric Chopin and George Sand was an 1838 unfinished oil-on-canvas painting by French artist Eugène Delacroix