Александър Дюма — баща

Александър Дюма-баща (Alexandre Dumas, 24 юли 1802 – 5 декември 1870 г.) е френски писател – романист. Той е прочут най-вече с множеството си исторически и приключенски романи, благодарение на които е един от най-четените френски писатели в света. Освен романи Дюма пише пиеси и е редовен дописник в редица списания.

Жорж Санд наричала Александър Дюма „геният на живота“. При него всичко изглежда прекомерно – масивната му фигура, огромната му работоспособност, безбройните му любовни авантюри, мераците му към доброто хапване, пилеенето на пари с широка ръка, което в края на дните му го довежда до разорение. Никой не знае колко точно незаконни деца е имал писателят, но един от синовете си той все пак признава 7 години след раждането му. Момчето също носи името Александър и става на свой ред известен писател, така че, за да ги различават, започват да наричат автора на „Тримата мускетари“ Александър Дюма- баща.

Благодарности за книгите на Александър Дюма на баща и син.

Моето запознаване с книгите на Дюма беше много рано, с песента от филма за Тримата Мускетари, една тънка книжка за тях... А лятото за десети клас изчетох почти цялото 12-томно издание на Дюма на руски. Книгите бяха големи, тежки, с дребен шрифт, от библиотеката. Спомням си, че посрешнах едно лятно утро с романа за Граф Монте Кристо, продължих да чета и през деня... Товаа е фразата "да не можещ да оставиш книгата.

Коя е вашата любима книга на Дюма?

Злословието и клеветата нямаше да имат такава сила, ако глупостта не им проправяше път.

Само ненавистта ни кара да вършим толкова глупости, колкото и любовта.

Колкото и добре да говориш, ако приказваш прекалено много, в крайна сметка ще започнеш да говориш глупости.

Мъжеството винаги предизвиква уважение, дори ако това е мъжеството на врага.

Който е страдал дълго, трудно вярва на щастието си.

Всяко нещастие има две лекарства – времето и мълчанието.

Удобният случай идва с времето си, скъпи мой. Той е като постоянно удвояваща се миза: колкото повече се заложи, толкова повече ще спечелиш, щом знаеш да чакаш.

Рядко в малко момче може да се забележи обещание за мъж, но почти винаги в момиченце може да се види заплаха за жена.

Сърцето на жената е създадено така, че колкото и да е пресъхнало от предразсъдъците и изискванията на етикета, в него винаги остава едно плодородно и живо място – това, в което Бог е заключил майчината любов.

…ние винаги имаме нравствено превъзходство над тези, чийто живот познаваме.

Нощните часове са тягостни за тези, които чакат или не спят.

…хора, които никога за нищо не питат, са най-добрите утешители.

Жените никога нямат такава сила, както след поражение.

Никога не бъди изключение. Ако живееш сред безумци, трябва да се научиш и ти да бъдеш такъв.

В политиката… няма хора, има идеи; няма чувства, има интереси. В политиката не убиват човека, а отстраняват препятствия.

Жените притежават безпогрешен нюх, те имат алгебра на собствените си изобретения, с помощта на които могат да ви обяснят всяко чудо.

Човекът е най-егоистичното от всички животни, най-самолюбивото от всички живи създания! Той е уверен, че той е единственият, за когото свети слънцето, земята се върти и смъртта покосява. Мравка, проклинаща Бога, изкачила се на стрък трева!

Никое приятелство не може да издържи на изобличаването на тайна, особено когато тя уязвява самолюбието.

Жената е свещена. Жената, която обичаш, е двойно по-свещена.

На всички е известно, че пияните и влюбените имат свой ангел-хранител.

Майчината любов… най-святото от всички чувства.

Ревността е глупаво чувство, което избуява като плевел, ако не се изтръгне от корен.

На този свят няма нито щастие, нито нещастие, има само сравняване между едно състояние и друго. Нищо повече. Само който е изпитал безгранична злочестина, може да изпита безгранично щастие. Човек трябва да е пожелал да умре, за да разбере колко хубав е животът.

Не дървото изоставя цвета, а цветът напуска дървото.

Приятелството е звезда, а любовта е само свещ. Ще възразите, че има различни видове свещи… но каквито и да са те, така или иначе изгарят. А звездата свети вечно.

Ние често пъти минаваме покрай щастието без да го видим, без да го погледнем… или ако сме го видели и погледнали – то не сме го познали.

Как може малките деца да са толкова интелигентни, а възрастните – толкова глупави? Изглежда, че образованието причинява това.

… до деня, когато Господ ще удостои човека да му разкрие бъдещето, цялата човешка мъдрост се включва в тия две думи: Чакай и се надявай!

…на щастието винаги липсва нещо. Адам сред Рая не е бил напълно щастлив и е отхапал онази злополучна ябълка, вселила в нас непреодолимото любопитство, което ни кара цял живот да тичаме подир неизвестното.