Пабло Неруда

Пабло Неруда (12 юли 1904 – 23 септември 1973) е чилийски поет, писател, дипломат, политик-комунист, сенатор и кандидат-президент.

Неруда е известен с любовната си поезия. Световна слава придобива след публикуването на стихосбирката „Двайсет любовни стихотворения и една отчаяна песен” през 1924 г.

Неруда е смятан за един от най-великите автори на поезия за 20 век. Носител е на Нобелова награда за литература през 1971 г. Също така е удостоен с Международната награда за мир (1950) на Световния съвет за мир.

Истинското име на Неруда е Рикардо Елиесер Нефтали Рейес Басоалто. Освен със стихове той е известен и с политическата си дейност. Яростен комунист, сенатор и кандидат-президент. Пабло Неруда умира само 12 дни след преврата на Аугусто Пиночет от 1973 г., свалил социалистическото правителство начело със Салвадор Алиенде, което поставя под въпрос истинската причина за смъртта на поета. Основната версия е, че той е умрял от рак, но тази теория е подлагана многократно под съмнение, тъй като е всеизвестно, че Пиночет е презирал Неруда. Именно диктаторът е забранил произведенията му да се четат и разпространяват в Чили. Забраната остава чак до 1990 г.

Ако ме забравиш стихотворение от Пабло Неруда

„Искам да направя с теб това, което пролетта прави с черешите.”

„Обичам любовта, където двама си делят и хляба, и леглото. Любов, която е до време или до век. Любов – подобно бунт, назряващ във сърцето, а не парализа сърдечна. Любов, която ще настигне. Любов, която няма да настигнем.”

„Ако нищо не може да ни спаси от смъртта, нека поне любовта ни спаси от живота”,

„Можеш да отрежеш всички цветя, но не можеш да спреш пролетта.”

„Не си като никоя друга, щом аз те обичам.”

„Смехът е езикът на душата.”

„Нека с щедрост забравим тези, които не ни обичат.”

„Всичко е една церемония в дивата градина на детството.”

„Ако нищо не може да ни спаси от смъртта, нека поне любовта ни спаси от живота.”

„Умира бавно този, който не променя живота си, когато е недоволен от работата или любовта си, който не рискува сигурното за неизвестното, за да преследва една мечта, който не се решава, поне веднъж в живота си, да избяга от мъдрите съвети... Не умирай бавно! Живей днес! Рискувай днес! Действай днес! Не се оставяй да умираш бавно! Не забравяй да бъдеш щастлив!”

Умира бавно този

„Всяко мое стихотворение се стреми да стане осезаем предмет, всяка моя поема се старае да бъде полезен инструмент в работата, всяка моя песен – знак за единение на пространството, където се събират всички пътища... вярвам, че дългът на поета ми повелява да се сродявам не само с розата и симетрията, с възторжената любов и безмерната печал, но и със суровите дела на хората, които направих част от своята поезия.”