Джани Родари

„Реалността може да бъде пусната през главния вход, но пък може да влезе и през прозореца, което е много по-забавно.“

„Ако трябва да научим децата да мислят, трябва първо да ги научим да измислят.“

„Сълзата на детето тежи по-малко от капризен вятър, но сълзата на гладното дете тежи повече от цялата Земя.“

„Вярвам, че приказките, стари и нови, образоват ума. Приказката е мястото на хипотезите. Тя може да ни даде ключовете, за да влезем в реалността по нови пътища и помага на детето да научи за света.“

„В страната на лъжите истината е болест.“

„Изключването на телевизора с цел четене на книга кара децата да намразват четенето.“

„Грешките са необходими, полезни като хляба и често красиви. Пример – кулата в Пиза.“

Надежда

Ако можех да имам едно

магазинче със две полички ,

бих продавал … познайте какво ?

– Надежда ! Надежда за всички .

 

“Купете ! С отстъпка за вас !

Всеки трябва надежда да има !

” И на всеки бих давал аз ,

колкото трябва за трима.

 

А на тоз , който няма пари

и само отвънка поглежда ,

бих му дал, без да плаща дори,

всичката своя надежда.

" Лукан живееше с децата си в една дървена барака, малко по-голяма от щайга за зеленчук. Богаташите, които минаваха покрай тях, извръщаха носове с погнуса.
— Боже мой, как мирише на лук! — казваха те и подвикваха на кочияша да кара по-бързо.
Един път из тези места трябваше да мине и владетелят принц Лимон. Придворните се безпокояха за неговия нос.
— Какво ще каже негово височество, когато усети миризмата на бедняците?
— Бихме могли да ги парфюмираме — подсказа главният церемониал майстор.
Веднага една дузина лимончета бяха изпратени, за да парфюмират бедняците. Те оставиха в къщи сабите и оръжието си и помъкнаха варели и пръскачки. Варелите бяха пълни с одеколон, парфюм от теменужки и българска розова вода, най-хубавата в света. "

Така започват „Приключенията на Лукчо“

Имало едно време едно момиченце, което се наричало Жълтата Шапчица.
— Не, Червената!
— А, да, Червената. Майка й я извикала и й казала: Слушай Зелена шапчице:
— Ама не, Червена!
— А, да, Червена. Иди при леля Диомира да й занесеш тази обелка от картоф.
— Не: върви при баба си да й занесеш тази пшеничена питка.
— Добре: момиченцето отишло в гората и срещнало един жираф.
— Каква бъркотия! Срещнала вълк, не жираф.
— И вълкът я попитал: Колко прави шест по осем?
— Нищо подобно. Вълкът я попитал: Къде отиваш?
— Имаш право. И Черната шапчица отговорила:
— Червената шапчица, Червената, Червената!
— Да, и отговорила: Отивам на пазар да купя доматено пюре.
— И на сън не й минало това през ума: отивам при баба, която е болна, но не мога да си спомня пътя.
— Точно така и конят казал:
— Какъв кон? Това бил вълкът.
— Да. И казал така: вземи трамвай номер 65, слез на площада на катедралата, завий на дясно, ще видиш три стъпала и една паричка на земята, остави на мира стъпалата, вземи паричката и си купи дъвка.
— Дядо, ти изобщо не знаеш да разказваш приказки, всичко объркваш. А дъвка пак ще си купя.
— Добре, ето ти паричка.
И дядо отново зачел вестника си.

Объркване в приказките е от  Граматика на Фантазията (Увод в изкуството да измисляме истории)

Това е книга за възрастни и е всъщност наръчник не само как да пишем за деца, но и как да мислим като деца – или поне заедно с децата. Спомняте ли си онзи възглас на Пикасо – още като дете се научих да рисувам като възрастен, а после цял живот се уча да рисувам като дете. 


Джани Родари е роден на 23 октомври 1920 г. в семейството на хлебар. Баща му умира рано, самият Джани расте слабо и болнаво дете, което се радва главно на музиката и книгите. Завършва семинария и работи като учител из различни селски училища в Северна Италия, за малко учи във филологическия факултет на университета в Милано. В началото на Втората световна война, заради недоброто си здраве, той е освободен от военна служба, работи в местната администрация и става член на управляващата по онова време в Италия фашистка партия на Мусолини. Двама негови приятели загиват във войната обаче, а брат му е изпратен в концлагер от режима, така че той се обръща срещу него, включва се в Съпротивата и става член на италианската комунистическа партия.

След войната Родари работи в комунистическия вестник „Унита”, а през 50-та година става главен редактор на новото седмично издание за деца „Пионер”. Година по-късно излиза първата му „Книга с детски стихотворения”, а също и знаменитата му история „Приключенията на Чиполино” – или „Приключенията на Лукчо”, както е позната в България. Героят в нея е едно дребно лукче, чиито баща е вкаран в затвора. Заедно с приятелите си – зеленчуци, Лукчо се бие срещу властта на плодовете, които управляват Градината и, разбира се, доброто побеждава злото, благодарение на приятелството, което преодолява всички трудности.
През 1970 г. Родари получава престижната награда за детска литература „Ханс Кристиян Андерсен”

Умира през 1980 г.

Определян е като най-големия италиански автор на детска литература. Знаменити и четени са книгите му „Приключенията на Лукчо“, „Джелосомино в страната на лъжците“, „Животни без зоопарк“, "Приказки по телефона" преведни на много езици.