Albert Camus (7.11.1913 – 4.01.1960)


Удостоен с Нобелова награда за литература през 1957 година, Албер Камю е най-рано починалият носител на отличието. Загива на 4 януари 1960 г. при автомобилна катастрофа.

1942 L'Étranger (роман) / Чужденецът

1942 Le Mythe de Sisyphe, есета / Митът за Сизиф

1944  Le Malentendu, пиеса / Недоразумението

Удостоен с Нобелова награда за литература през 1957 година, Албер Камю е най-рано починалият носител на отличието. Загива на 4 януари 1960 г. при автомобилна катастрофа.

%d0%ba%d0%b0%d0%bc%d1%8e-1

"Чарът дава възможност да получиш положителен отговор, без да зададеш ясен въпрос.“

"Не върви пред мен, може да не те последвам. Не върви зад мен, може да не те водя. Върви до мен и ми бъди приятел."

"Благословени са сърцата, които се огъват. Те никога не могат да бъдат разбити."

"Единственият начин да се справиш с липсата на свобода в света, е да станеш абсолютно свободен, така че самото ти съществуване да бъде своеобразен бунт."

"Героизмът е постижим. Щастието е по-трудно."

"Какво е щастието, ако не простата хармония между човека и живота, който той води."

"Абсурдът има смисъл само тогава, когато не се примиряваме с него."

"Проблемът за абсурдния човек е да придобие умението да живее, което е нещо повече от умението да се справя."

"В дълбините на зимата аз най-накрая открих, че в мен съществува едно непобедимо лято."

"Ще оставя Сизиф в подножието на планината! Човек винаги намира отново своя товар. Но Сизиф проповядва висша вярност, която отрича боговете и повдига скали. Той също смята, че всичко е добре. Този свят, останал завинаги без господар, не му се вижда нито безплоден, нито жалък. Дори поотделно всяко зрънце от този камък, всяко парче материя от тази планина, изпълнена с мрак, представлява един свят. Самата борба на порива към върховете е достатъчна, за да изпълни човешкото сърце. Трябва да си представяме Сизиф щастлив."

„Голямото нещастие на нашето време е точно в това, че политиката претендира да ни снабдява с катехизис, с цялостна философия и понякога дори с начин, по който да се обичаме. Ролята на политиката е да сложи ред в нашия дом, а не да се бърка във вътрешните ни проблеми.“