Скрити Вопли
На 28 март 201 г. се навършват 130 г. от рождението на поета Димчо Дебелянов.
Да се завърнеш в бащината къща,
когато вечерта смирено гасне
и тихи пазви тиха нощ разгръща
да приласкае скръбни и нещастни.
Кат бреме хвърлил черната умора,
що безутешни дни ти завещаха —
ти с плахи стъпки да събудиш в двора
пред гостенин очакван радост плаха.
Да те присрещне старата на прага
и сложил чело на безсилно рамо,
да чезнеш в нейната усмивка блага
и дълго да повтаряш: мамо, мамо…
Смирено влязъл в стаята позната,
последна твоя пристан и заслона,
да шъпнеш тихи думи в тишината,
впил морен поглед в старата икона:
аз дойдох да дочакам мирен заник,
че мойто слънце своя път измина…
----------------------------------
О, скрити вопли на печален странник,
напразно спомнил майка и родина!
1912 г.
Най-хубавият паметник на Майката в България. Символ на майката, която чака своето дете
Eто какво разказва пред БНР Дойчо Иванов, уредник на Къщата – музей „Димчо Дебелянов“ в Копривщица, родното място на поета.Той ни пренесе в атмосферата на Дебеляновата къща и честванията, свързани с годишнината.
Невероятна личност, много дълбока и сложна. Това разкрива творчеството на отишлия си още преди да навърши 30 г. Димчо. Да бъдем добри, търпими един към друг. Такива са посланията на неговата поезия, а всеки който я чете, намира своята истина в нея, смята Дойчо Иванов. Неговата поезия е светла, макар и тъжна, но без прекомерен драматизъм.
Димчо е една константа, явление, което хората възприемат и търсят, и преди 100 г. и сега – убеден е уредникът на Дебеляновата къща и споделя, че е особено радостен, когато посетителите си тръгват развълнувани от най-нежния лирик в българската поезия.
Къщата на Димчо Дебелянов в Копривщица е построена от дядо му през 1830 г.
Скрити Вопли
Да се завърнеш в бащината къща,
когато вечерта смирено гасне
и тихи пазви тиха нощ разгръща
да приласкае скръбни и нещастни.
Кат бреме хвърлил черната умора,
що безутешни дни ти завещаха —
ти с плахи стъпки да събудиш в двора
пред гостенин очакван радост плаха.
Да те присрещне старата на прага
и сложил чело на безсилно рамо,
да чезнеш в нейната усмивка блага
и дълго да повтаряш: мамо, мамо…
Смирено влязъл в стаята позната,
последна твоя пристан и заслона,
да шъпнеш тихи думи в тишината,
впил морен поглед в старата икона:
аз дойдох да дочакам мирен заник,
че мойто слънце своя път измина…
----------------------------------
О, скрити вопли на печален странник,
напразно спомнил майка и родина!
1912 г.
Най-хубавият паметник на Майката в България. Символ на майката, която чака своето дете
Eто какво разказва пред БНР Дойчо Иванов, уредник на Къщата – музей „Димчо Дебелянов“ в Копривщица, родното място на поета.Той ни пренесе в атмосферата на Дебеляновата къща и честванията, свързани с годишнината.
Невероятна личност, много дълбока и сложна. Това разкрива творчеството на отишлия си още преди да навърши 30 г. Димчо. Да бъдем добри, търпими един към друг. Такива са посланията на неговата поезия, а всеки който я чете, намира своята истина в нея, смята Дойчо Иванов. Неговата поезия е светла, макар и тъжна, но без прекомерен драматизъм.
Димчо е една константа, явление, което хората възприемат и търсят, и преди 100 г. и сега – убеден е уредникът на Дебеляновата къща и споделя, че е особено радостен, когато посетителите си тръгват развълнувани от най-нежния лирик в българската поезия.
Къщата на Димчо Дебелянов в Копривщица е построена от дядо му през 1830 г.
0 Коментара