Св. преподобномъченица Параскева Римлянка
В християнството се почитат 3 светици, които носят името Параскева
1. Преподобната Параскева (Петка) Търновска, Българска, живяла в X-XI век (честваме на 14 октомври всяка година) - Петковден.
2. Великомъченицата Параскева Иконийска се почита на 28 октомври. Тя е родом от Икония (Мала Азия), отдала живота си на милосърдие и проповед, посечена след много мъчения с меч по време на гонителя Диоклетиан през 303 г.
3. Преподобномъченицата Параскева Римлянка, успението на която се чества на 26 юли.
Имен ден празнуват Параскева и Парашкева. Името е от гръцки произход и означава "подготовка за празник", петък.
Св. преподобномъченица Параскева Петка Римлянка.
Мозайка в Патриаршеската катедрала "Св. Александър Невски" в София
Света преподобномъченица Параскева живяла в околностите на древния град Рим при управлението на император Антонин (римският император Антонин Пий, царувал от 138 до 161 г.). Тя била единствената дъщеря на родителите – християни, Агатон и Полития, която се родила изпросена от многобройните молитви към Бога. От малка се упражнявала в изучаването на Свещеното Писание и се обрекла на Господ.
Когато родителите й починали, тя раздала имуществото си на бедните, приела монашество и подражавайки на светите апостоли, започнала да обикаля и да проповядва за Христа, при което обърнала много езичници към истинската вяра. Затова иудеите я наклеветили пред императора, който заповядал да я заведат при него и след като тя не обърнала внимание нито на убеждаванията, нито на заплахите, и не пожелала да се отрече от Христа, заповядал първо да надянат на главата й нажежен шлем, а след това да я хвърлят в меден котел, напълнен със силно кипящо масло и катран, но светата по чудесен начин останала невредима от всичко това. Когато я сложили в казана с врящото масло, тя плиснала в лицето на императора от течността и лицето му изгоряло. Императорът се изплашил и започнал да проси милост от нея. Тя го изцерила и след това чудо, император Антонин и тези, които били с него се обърнали в Христовата вяра.
Пуснали я на свобода и Света Параскева се отправила от Рим към други градове и навсякъде проповядвала за Христа. Като пристигнала в един град, в който царувал някой си Асклипий, тя започнала да проповядва Божието слово и била заведена при царя. Като се убедил, че тя няма да промени мислите си, царят заповядал да я отведат извън града при една живееща в пещера и хвърляща всички в ужас огромна змия, за да я погуби, но тя направила кръстен знак и от това змията се разкъсала на две части. След това Асклипий и тези, които били с него, повярвали в Христа.
Света Параскева била освободена и тя продължила да проповядва.
Света Параскева продължила да обикаля от едно място на друго, вършела чудеса и проповеди с помощта на Светото Евангелие. Така през 140 г. попаднала в град, управляван от жесток идолопоклонник на име Тарасий.
Тя била заловена, защото не се покланяла на идолите и била заведена при него на съд, но започнала да проповядва за Христа.
Никакви обещания за почести и материални блага, нито заплахите за мъчения и смърт не разколебали нейната твърдост и силна вяра в Христа. Света Параскева Римлянка била подложена на жестоки изтезания и приела мъченичеството като била посечена с меч.
Със смелостта и чудесата, които извършила Света Параскева обърнала мнозина в Христовата вяра. Много чудеса били извършени от Светите й мощи. Слепи проглеждали, хроми прохождали, бездетните жени зачевали. Не само в миналото, но и днес, който се поклони и моли с дълбока вяра при Светите мощи, Света Параскева помага и върши чудеса.
Мощите на Света Параскева Римлянка по-късно били пренесени в Цариград. Но частици от мощите на Света Параскева Римлянка се съхраняват на много места:
В манастира „Свети Петър” в Атина, заедно с мощите на Свети Рафаел, Света Ирина и Свети Николай. Всеки петък след вечерната служба, мощите се изнасят за поклонение.
В манастира Кутлумуш и в манастира Дионисиат на Атон.
В манастира Свети пророк Илия в Тира също се съхраняват частици от Светите мощи.
Свети мощи се съхраняват и в Грийнлейн, Ню Йорк, САЩ, заедно с тези на Свети вмч. Пантелеймон. Там има извор с лековита вода.
Източници: Жития на светиите, Синодално издателство, С. 1991 г.
0 Коментара