Джонатан Суифт

Jonathan Swift (30.11.1667 - 19.10. 1745)

Първото му произведение е памфлетът „Битката на книгите“ (1697) – жестоко разобличаване и осмиване на поборниците за идейно и културно обновяване на буржоазната цивилизация. Връх в творчеството му е сборникът „Пътешествията на Гъливер“ (1726). Основният похват в сатирата на Суифт е реалистичната пародия. В произведенията му е показана идейната панорама на ранното английско Просвещение.
В популярната култура е известен като автор на знаменитата творба „Пътешествията на Гъливер“. Други негови книги в родните книжарници са „Приказка за бъчвата. Битката на книгите и други сатири“ и „Ирландски истории“. Със сатира и пародия осмива буржоазните ценности. В края на живота си става свещеник.


„Бедните народи са гладни, а богатите нации са горди; но гордостта и гладът винаги ще бъдат във вражда.“

„Блажен е, който не очаква нищо – не ще да бъде той разочарован.“

„Всеки аутсайдер има своя ден.“

„Въпреки че хората често биват обвинявани, че не знаят за своите слабости, но може би само малцина от тях знаят за своите сили. А те са вътре в хората – тъй както понякога в земята има златна жила, за която собственикът й дори не подозира.“

„Един враг може да нанесе повече вреда, отколкото десетина приятели полза.“

„Книгите са децата на ума.“

„Когато на света се появи истински гений, може да го познаете по това, че всички празноглавци се обединяват срещу него.“

„Кръчмата е място, където лудостта се продава в бутилки.“

„Липсата на вяра е недостатък, който трябва да бъде скрит, ако не може да бъде преодолян.“

„На този свят няма нищо постоянно освен промяната.“

„Не знам човек, достигнал до величие или до високо положение, който да се е излежавал до късно сутринта.“

„Нищо не е толкова трудно за тези, които тънат в богатство, както да си представят как другите живеят в лишения.“

„По-добре коремът да се пръсне, отколкото да се похаби добър алкохол.“

„Понеже всяко правителство, което управлява без съгласието на управляваните, по дефиниция представлява робство.“

„Сатирата е вид огледало, където наблюдателите виждат всяко лице, освен тяхното собствено.“

„Умният човек би трябвало да има пари в главата си, но не и в сърцето си.“

„Хората са съгласни да предизвикват смях с остроумието си, но не и с глупостта си.“

„Човек не бива да се срамува да признае, че е направил грешка, което е начин да… признае, че днес е по-мъдър от вчера.“