Вишна

За Блага Димитрова
може да се каже много, но е по-добре да оставим думите ѝ и талантът ѝ да говорят - това е нейното наследството.
Да си припомним един от най-докосващите ѝ стихове:



Вишна
,,Студено ли ти е ?'' - попита
и в прегръдка ме зави.
До тебе доверчиво свита,
разцъфнах цяла... И какви
презморски птици в мен запяха,
повяха южни ветрове.
И като вишна още плаха
раздадох свойте цветове.
Къде на воля днес се скиташ,
оставил ме сама в снега?
Нехаен, вече и не питаш:
,,Студено ли ти е ?" - Сега
край мен е зимата предишна
със студ и бяла пустота.
И аз, прибързалата вишна,
трептя с попарени листа.