Първата българска лекарка
Знаете ли коя е първата българска лекарка? Първата акушерка в България е Райна Княгиня, която получава. специализирано образование в областта. А името на първата българска лекарка носи болницата в Габрово.
Нейният живот е пример в българската история за жена със социално значима професия, благодетелка и благотворителка.
За нея Петър Иванов Колев пише в книгата си „Бележити българки“ (1933 г.): „Скромна, тиха, милозлива и всякога сърдечна, тя вървяла неотстъпно и безшумно по своя път да стопля сърцата на безутешните и да облекчава страданията и болките. В това отношение тя беше еднакво лекар на организма и душата на страдащия.“
Д-р Тота Венкова е родена през пролетта 1855г. в гр. Габрово в семейството на Мария и Венко Чехларови. Рано остава сираче и благодарение на материалната помощ на Благотворителното женско дружество "Майчина грижа" през 1873г. завършва с отличен успех и примерно поведение първия випуск на Габровското петокласно девическо училище. Същата година става учителка в основния курс на училището.
С идването на руските войски през Руско-турската война 1877-1878г. всички училища са превърнати в лазарети. Тота Венкова постъпва като самарянка във военния лазарет и решава да посвети живота си на страдащите и болните. Руски военен лекар й помага да подаде молба за стипендия от Санктпетербургското благотворително дружество, която изразява голямо желание да се посвети на медицинската наука. Получава стипендия и заминава за Петербург да учи медицина. Прекъсва следването си заради заболяване и се връща в България. През 1883г. заминава отново за Санкт Петербург, като стипендиантка на Министерство на народната просвета. Завършва медицина през 1886г. и се връща в България и започва да работи като лекар в Русе, Велико Търново, Варна и София.
През 1893г. в Санкт Петербург специализира вътрешни и детски болести. Две години по-късно специалзира във Виена акушерство и гинекология. След завръщането си основава курсове за подготовка на акушерки към Александровска болница в гр. София. До 1900г. е училищен лекар в Софийската девическа гимназия.
Поради здравословни проблеми д-р Тота Венкова се оттегля от държавна работа и работи само на частна практика. Нейният дом в центъра на София се превръща в безплатна акушеро - гинекологична консултация. Така до края на дните си (почива на 23 декември 1921г.) тя помага на болни, бедни и безприютни.
В написаното от нея през 1920г. завещание оставя цялото си имущество на народа си, а именно: на санаториум за гръдно болни в Искрец за обзавеждане на павилион с 40 легла за лечение на туберкулозни деца; на Габровското девическо училище и на Софийския университет.
Тота Венкова е първата българка – дипломирана лекарка
Нейният живот е пример в българската история за жена със социално значима професия, благодетелка и благотворителка.За нея Петър Иванов Колев пише в книгата си „Бележити българки“ (1933 г.): „Скромна, тиха, милозлива и всякога сърдечна, тя вървяла неотстъпно и безшумно по своя път да стопля сърцата на безутешните и да облекчава страданията и болките. В това отношение тя беше еднакво лекар на организма и душата на страдащия.“
Д-р Тота Венкова е родена през пролетта 1855г. в гр. Габрово в семейството на Мария и Венко Чехларови. Рано остава сираче и благодарение на материалната помощ на Благотворителното женско дружество "Майчина грижа" през 1873г. завършва с отличен успех и примерно поведение първия випуск на Габровското петокласно девическо училище. Същата година става учителка в основния курс на училището.
С идването на руските войски през Руско-турската война 1877-1878г. всички училища са превърнати в лазарети. Тота Венкова постъпва като самарянка във военния лазарет и решава да посвети живота си на страдащите и болните. Руски военен лекар й помага да подаде молба за стипендия от Санктпетербургското благотворително дружество, която изразява голямо желание да се посвети на медицинската наука. Получава стипендия и заминава за Петербург да учи медицина. Прекъсва следването си заради заболяване и се връща в България. През 1883г. заминава отново за Санкт Петербург, като стипендиантка на Министерство на народната просвета. Завършва медицина през 1886г. и се връща в България и започва да работи като лекар в Русе, Велико Търново, Варна и София.
През 1893г. в Санкт Петербург специализира вътрешни и детски болести. Две години по-късно специалзира във Виена акушерство и гинекология. След завръщането си основава курсове за подготовка на акушерки към Александровска болница в гр. София. До 1900г. е училищен лекар в Софийската девическа гимназия.Поради здравословни проблеми д-р Тота Венкова се оттегля от държавна работа и работи само на частна практика. Нейният дом в центъра на София се превръща в безплатна акушеро - гинекологична консултация. Така до края на дните си (почива на 23 декември 1921г.) тя помага на болни, бедни и безприютни.
В написаното от нея през 1920г. завещание оставя цялото си имущество на народа си, а именно: на санаториум за гръдно болни в Искрец за обзавеждане на павилион с 40 легла за лечение на туберкулозни деца; на Габровското девическо училище и на Софийския университет.
0 Коментара